Веригин, Вълков - български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов

 На 8 декември 1875г., е роден Иван Христов Караджов, с псевдоними Веригин, Вълков - български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.

Иван Караджов е роден през 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. Завършва Солунската българска гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Става учител в Горна Джумая и в нотно пеене Скопското българско педагогическо училище (1895 - 1898). Образованието си завършва в 1902 година в Императорската певческа школа в Санкт Петербург, където в 1900 година, заедно с Кръсте Мисирков и други студенти, участва в създаването на българска студентска група. След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора. След освобождаването му в 1904 година в периода 1905-1907 година учителства в Серското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО. Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.

След Младотурската революция в 1908 година отново става български учител в Солун. Караджов е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.

От 1913 година е учител в Горна Джумая.

През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт №3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. При започването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета. По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.

След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във въстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая. Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония. Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов. Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 година и в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година.

През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов. Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си във ЦК на ВМРО по здравословни причини.

Иван Караджов умира през 1934г. в Горна Джумая. За него Христо Шалдев пише:

„ Той беше добър и приятен събеседник, в всяка компания; беше човек с широка душа; беше, най-после, голем българин в душата и съзнанието на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе. “