Размяна на коледни поздрави с французите - откъс от разказа "В окопите" от Дамян Калфов

 Размяна на коледни поздрави с французите - откъс от разказа "В окопите" от Дамян Калфов, от едноименния сборник разкази, издаден от Библиотека Завети, 1937 г.

"...Ленко бе наистина много прав. Първите неприятелски окопи пред нас, далеко не повече от пет-шестстотин крачки, сега при тая бяла снежна покривка, изглеждаха съвсем близичко, току пред самите нас. Също така съвсем наблизко требва да изглеждаха и нашите окопи за англичаните и французите.

Но защо не стреляха днес французите и англичаните, когато показването и на най-малката тъмна точка над бруствера представляваше днес особено удобна цел?

Мушнали цевите на пушките си в бойниците, които по-рано разчистихме от снега, ние гледахме втренчено, с затаен дъх право в окопите на неприятеля, защото бехме предупредени, че тъкмо в такова лошо време на фронта стават най-големите изненади. А какво от това, че днес за нас бе големия тежък праздник Свети Божик, Рождество? Тоя ден за тех бе един обикновен ден, като всички делнични дни на фронта...

Докато очаквахме всеки миг да се обади неприятелската артилерия и да почне пак, може би, вече тридесетата си поред безуспешна офанзива през последните десетина дни, Апостол извика неочаквано, без да откъсне поглед от бойницата.

- Хей, момчета! Стегайте се! Хорото започва!

Приседнали замалко долу в снега, ние с Ленко скочихме веднага и залепихме бузи до пушките.

- Какво има? Къде? Какво?

- Гледайте право в окопите!

- А! Черното ли?

- А-а!

- Вярно... Какво е това нещо — валчесто, търкалесто?...

- Да не е гаубица, дявол да го вземе!

- Не знам какво е, но... не ще да е много на добре...

- Да обадим на поручика!

- Тичай веднага! А ние ще следим. Тичай, тичай и - навеждай се, дяволи те взели...

Апостол се прегърби и тичешком закривуличи по окопа.

След малко изприпка поручикът, ротният ни командир.

- Къде е? Какво е?

- Тук, тук, господин поручик!

- Поручикът, извади бинокъла си, прикрепи го до бойницата на Апостол и почна да върти напредъ-назад назъбеното търкалце.

- Ха! Да сте живи, да сте живи!—извика той.

И подаде на мене бинокъла.

- Вижте сега и вие един по един.

Отправих и аз бинокъла.

На черното дъно на никаква бака, или казанъ, някой отсреща бе написал, може би с сняг: „Честито Колед!“...

След мене един след друг взеха бинокъла и Апостол, и Ленко, и мнозина още другари вляво и вдясно ...

Но и нашият ротен командир не остана длъжен на французите за това им особено внимание. Той поръча веднага да почернят, да опушат в галерията дъното на една войнишка бака и да му я донесат. Също така на дъното на баката, поручикът написа на френски „Merci“ и закрепи баката на бруствера...

* * *

И все пак, тия разменени християнски любезности ни най-малко не попречиха както на французите, така и на нас, още в тъмното на другия ден да изкочим из окопите си и да поведем най-кръвопроливния, най-жестокия бой, който се е водил некога по тия южни страни..."

Дамян Тодоров Калфов, български писател, е роден на 26 октомври 1887 г. в с. Булгаркьой, Одринска Тракия. Завършва Българската гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин (1905). Учи математика, после завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1915). Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Близък приятел на Димчо Дебелянов, който му посвещава фронтовото си стихотворение „Старият бивак”. Умира на 17 юли 1973 г. в София.

За Дамян Калфов в Литературен свят : https://literaturensviat.com/?p=85381&fbclid=IwAR2U22Da5twXf7HJqVofELCGz1uw2GXBC7UdA03KBJPO23pHF_v9d8GY4P0