ЕТО Я КОМУНИСТИЧЕСКАТА СВОБОДА!

 Васил Георгиев Дардов

  През 1873г., три години преди Априлското въстание, в Перущица е роден Васил Георгиев Дардов. Израства като бедно, но будно момче, което се изучава и преуспява в живота.

  През 1905г., се жени за Стоянка Симонова, която е богата мома от виден перущински род и наследява всичкото наследство от баща си, след смъртта на брат си.

През 1914г., Васил получава призовка, че трябва да се яви като запас в Първата световна война. Там стои около година, като разнася писма и провизии по окопите. По това време турците се изнасят от България и Васил намира един убит от куршумите турчин, тръгнал да бяга от страната и в дисагите му намира една манерка с жълтици.

  С парите през 1929г. гради новата си къща в центъра на Перущица. Къщата е голяма на два етажа с голям магазин и изба с бадеми за вино, дълбока 6 метра. Той внася и първите германски помпи с които изпомпва вино от избата и го изнася за Германия. 

  Също така е и черковен настоятел в църквата ,,Свети Атанасий" в родното село повече от 20 години.

  След 09.09.1944г., комунистите затварят магазина, който има, взимат имотите му и инвентара към тях. Една вечер милицията отвежда сина му Георги и го затваря в избата на училището, като съобщават на Васил, че трябва да даде 300 000 лева държавен дълг, за да може да освободят сина му. При думите: ,,Нямам толкова пари! От къде да ги взема!", командирът вади един пистолет, като го поставя на бюрото с думите: ,,Бай Василе, хубаво си помисли! Имаш един единствен син!"

  Човекът много се притеснява и взима заеми от приятели, за да може да дада парите. Събира ги и една вечер мята един чувал от захар на гърба и с него пренася парите в милицията.

  Освобождават сина му, но после Васил много се притеснява, как ще върне парите на хората. Започва да повръща кръв и отива на изследвания в Пловдив. Там му казват, че е болен от рак и му остават шест месеца живот. На края е много зле и по цял ден стои на стълбите на слънце. Преди обещавал на внуците да ги прати да учат в чужбина, а сега мечтите му потънали в земята.Така умира на 27 юли 1946г. 

  През 1959г. умира жена му Стоянка, а след няколко месеца комунистите взимат къщата му за партиен дом и гонят децата му на улицата, а после си градят нови къщи.

  През 1960г., внучката му Стоянка иска да учи за лекар, но не и дават заради дядо и, защото бил черковен настоятел и враг на народа!

  ЕТО Я КОМУНИСТИЧЕСКАТА СВОБОДА!

чрез Васил Дардов