Скопския студентски процес

 От дълбочината на миналото, 96 години от Скопския студентски процес*! 

На 5 декември 1927г. започва работа скалъпения от сръбските поробители на Българска Македония, Скопски студентски процес срещу български революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация.

Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.

Подсъдимите са защитавани от сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич и местните българи Стефан Янакиев и Димитър Илиев. Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди:

Димитър Гюзелов е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с окови, Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години;

Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години строг тъмничен затвор с окови.

Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Мано Чучков, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени.

Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения.

За време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити, гласящи „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!“. Тайната културно-просветна организация на македонските българки взема активно участие по време на Скопския студентски процес, организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н. В резултат на процеса Мара Бунева убива Велимир Прелич, главния прокурор по делото. 

* 5 декември 1927г., приключва на 10 декември 1927 година.