И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства

 На 27 декември 1892г., в с. Сенник, община Севлиево е роден легендарния Дан Колов (пълно име Дончо Колев Данев) - български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000). Той е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като "кеч". Печели европейското злато през 1936г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900г.

Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа се занимава със всякаква работа — хамалин, строител в железниците, миньор.

Спортна кариера

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория” от 1914г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.

Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън-Удушвача — идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан - „Човека с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“.

Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия и побеждава забележителни тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други. Участва в схватки и в родната България — срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.

В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта — успява да го победи.

Дан Колов има около 2000 схватки на тепиха като е спечелил почти всичките. 2- пъти — Диамантен пояс/Световен шампион тежка категория при професионалистите. - 1927, 1933

3- пъти — Европейски шампион тежка категория при професионалистите. - 1934, 1937, 1937/1938

1- път — Турнир в Япония - "1924"

1- път Турнир в Бразилия - "1927"

Многократен победител на турнири в САЩ - 1914/1927

Загубени срещи

Дан Колов има 72 регистрирани загуби в официални мачове. Въпреки тях, без излишно митологизиране, трябва да се отбележи, че кариерата на българския борец е от най-значимите в български и световен мащаб.

След 30г. в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. През цялата му кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин, с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. За него родината е най-милото и свято нещо.

Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Бидейки милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него.

Отдава усилията си на българския спорт и създава школи по борба, като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.

Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: "Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!"

Отказва предложение за чуждо поданство с думите: "Дан Колов е българин".

Дан Колов умира в България 26 март 1940г. от туберкулоза. Погребват го срещу Балкана умишлено – „балкан срещу балкан“.

Сред версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят този истински великан по сила и дух.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.