На 9 декември 1927 г., в Женева, с посредничеството на Обществото на народите, е подписан договор между България и Гърция, известен като Спогодбата Моллов - Кафандарис. Тя урежда двустранното погасяване на задълженията, произтичащо от изплащането на недвижимите имоти на изселилите се съответно от едната и от другата страна. Договорът е предшестван от Спогодбата Калфов - Политис от 19 септември 1924 г., която би трябвало да осигури и гарантира националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. България подписва и двата договора и се придържа към задълженията, произтичащи от тях. В Гърция договорите никога не влизат в сила. Следствие на няколко големи бежански вълни и на двете спогодби между България и Гърция, от територията на днешна Гърция "доброволно" са изселени около 400 хиляди души. На бежанските визи е подчертано условието за изселване, което гласи: Без право на завръщане.
"Много често бързото и безпроблемно поемане на международни ангажименти първо получава аплодисменти зад граница от тези, които са заинтересовани от този акт, но с времето става ясно, че това не обслужва в нужната степен специфичните национални интереси. Поведението на съседската ни дипломация винаги показва, че там дълго се мери и крои, винаги се поставят условия и искания и те се отстояват непреклонно с една-единствена цел - националните интереси да не се накърняват. "
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.