Събира помощи и с волски каруци ги пренася в стария град

 През зимата на 1928-1929 г., Черно море замръзва и провлакът на стария Несебър е заледен. Хората са в бедствие. Няма вода и хляб, свършват лекарствата. 26-годишният Петър Велчев, завършил машинно инженерство в Хановер, се обажда на свои състуденти от Швеция и ги моли за връзка с „Червения кръст“. Събира помощи и с волски каруци ги пренася в стария град. След пристигането на доброволците от „Червения кръст“, в продължение на два месеца, Петър Велчев е техен преводач и пряко участва в спасителната акция, за което е награден с поименен медал от краля на Швеция, Густав VI. През 1943 г. заедно с други видни бургазлии участва и при спасяването на бургаските евреи от интерниране.

През 1924 г. заедно с братята си Велчо, завършил в Нюрнберг икономика, и Иван, завършил оптика в Йена и специализирал в заводите „Цайс“, основават първата фабрика за моливи на Балканите „Девеко“. Продукцията ѝ се изнася в няколко континента, а всички работници получават 13-та и 14-та заплата, безплатна храна във фабриката и гориво за зимата. Фирмата им дарява средства на общината и църквите в Бургас. За него поетът Недялко Йорданов, споделяйки детските си спомени, казва, че „той се грижеше за своите работници като за негови собствени деца“.

През 1947 г. фабриката е национализирана и е преименувана „Хемус“. Комунистите скоро го повикват като технически ръководител. След 1950 г. е уволнен и започва да прави стъкла за часовници, после е бояджия, ремонтира и автомобили. Прави изобретения. Петър Велчев почива през 1969 г. През 2008 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на община Несебър“.

чрез Вили Лилков