Една от най-великите български революционерки и национална героиня, военна деятелка и четник на ВМОРО

 На 21 декември 1880г., във винаги славното и бунтовно българско село Смилево, е родена легендарната Донка Ставрева Христова - Ушлинова, наричана Донка Комитата. Една от най-великите български революционерки и национална героиня, военна деятелка и четник на ВМОРО. През славното Илинденско-Преображенско въстание в 1903г., участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари. През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, Ставре Ушлинов, е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва в много боеве, като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ - четвърта и трета степен. През Първата световна война, Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк (преименуван на 60-и пехотен полк) на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден за храброст II, а по-късно през 1917г. е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ първа степен, лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата награда получава и съпругът ѝ. Донка Ушлинова е предложена за офицерски чин, но краят на войната осуетява повишението.

Омъжва се на 15 годишна възраст за Ставри Христов от село Лера, Битолско. Докато мъжът ѝ е на гурбет, започва да я задиря чифлик-сайбията на село Лера, Реджо бей, когото тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова и съпруга ѝ Апостол през август 1902г. и го заравя в гробището. След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ѝ е разрушена.

Христо Настев си спомня за нея:

„Донка е по-ниска на ръст (от Сребра Апостолова) и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно — винаги прибавяше в края на разговора си Донка.“

След въстанието се прехвърля в България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. Също там пак се събира със съпруга си. 

След края на Първата световна война Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. През 1924г. им се ражда син — Александър. До смъртта си на 27 юни 1937г. Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог:

„Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали…"