" През декември 1917 г., на Дойранските позиции, малко преди Коледа, при командващия 9-та Плевенска дивизия, Генерал Владимир Вазов, идват местни български войници.
- “Сакаме да си одим за Божик в Преспа, да ни пустиш!“ – молят бойците генерала, за който се знае: додето гледа Вазов дотам требе да го завземем. “Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета, трен няма, 60-70 км. ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава 1 божи ден да целунете децата си?“ – пита ги генералът. Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага: Хванете английски офицер, тогаз – от мене 20 дни,от царя 10, и ето ви го цял месец при булките. Бойците козируват като при заповед.
На 23-ти вечерта 7-мина, без да обадят никому, тръгват в снежната буря към вражите позиции: между тях са Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец. Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско, подвойвода от Илинденската завера. Облечени в бели ризи, те прерязват с ножици тройните телени мрежи и се промъкват зад вражи бункер. Гулев сваля с приклад часовия и нахълтват вътре. 11 пияни британски офицери падат в плен. Обличат ги и тях в бели ризи и 7км. с вързани ръце ги мъкнат до щаба на генерал Вазов в село Фурка.
Офицер спира с изваден пищов тумбата: „Парола!“
Гулев раздира бялата риза на един пленник,за да се види сюртукът му: „Това стига ли?“
„Стига!“, невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов…
Имало е такива славни и още по-славни Български Коледи."
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.