Виден български художник, предимно пейзажист, но и автор на портрети и фигурални композиции

 На 31 декември 1969 година, умира Борис Денев Чоканов. Виден български художник, предимно пейзажист, но и автор на портрети и фигурални композиции. Взема участие в Балканската война и е мобилизиран като военен художник в Първата световна война. Като военен художник изработва ценна сбирка рисунки от нашия и чуждите фронтове. Произведения: "Йов", "Тутракан", "Почивка", "Влизане в Призренското поле", "Минаване Шар планина", "Трапезица", "Канджа махала в Търново", "Есен", "Под Царевец" и др.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., е арестуван и прекарва пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер, без да бъде съден. Изключен е от Съюза на българските художници (СБХ), а след освобождаването му е забранено да се занимава с рисуване.

Чак през 1956г. Борис Денев е възстановен в СБХ, през 1967 г. е напълно реабилитиран и удостоен със званието "Заслужил художник", но едва през 80-те години официалният Съюз на художниците прави негова изложба.

Роден на 7 февруари 1883г. в Търново. Израства в многолюдното семейство на рода Чоканови в голяма и хубава къща в подножието на Царевец. След като завършва основно и гимназиално образование в родния си град, става учител в търновското село Иванча.

Изявява се като самоук художник и през 1909 г. прави първата си самостоятелна изложба в Рисувалното училище в София. Със спечелените средства от изложбата заминава за Мюнхен, където специализира през 1909–1914 г. живопис.

Взема участие в Балканската война и в Първата световна война. От 1914 до 1925 г. работи като военен художник в Министерството на войната. Рисува композиции с исторически и битови сюжети. Документалните рисунки, които прави на бойното поле по време на Първата световна война, са над 300.

През 1925 г. напуска длъжността на военен художник, понеже не искал да се обвързва прекалено с военната живопис и се насочва към пейзажа. Градовете Търново, Пловдив, Мелник са сред неговите любими сюжети.

Бил е учител в Първа мъжка гимназия в София, а от 1931 г. се отдава на свободна практика. Умира на 31 декември 1969г. в София.