А сега, както казва Хичкок, Good night!

 " Чета нечии спомени от соца и как сме чакали по 15 години за "Лада". Внасяме 1500 и след 15 години доплащаме каквото ни е останало до 10 000 лева (примерно).

Ми то се набива на очи защо сме чакали 15 години - за да имаме време да спестим 8500 лева при заплата 120 - 150. Как да стане иначе? 

Заем от банката? Лизинг? К'во е т'ва лизинг? Нещо за ядене ли е? Нямаше такива глезотии. То и банки нямаше. Имаше ДСК - държавна спестовна каса. Там родителите ни откриваха "Детски Спестовен Влог" и внасяха по10-20 лева на месец (ако можеха) "за детето като порасне да има някой лев" . Колко родители със сълзи на очите са "разваляли" детския влог като го закъсат?...

Всъщност и сега се "чака" докато колата стане твоя. Внасяш някаква сума- 20 % и другото го изплащаш на месечни вноски. Каква е разликата ли? Ми - първо, не чакаш да караш колата, а си я караш веднага, пък плащаш постепенно после. Второ- колата не е само руска, а каквато искаш - немска, френска, италианска, японска и каквато можеш да си позволиш, разбира се, като дори най-евтината не-руска е в пъти по-добра от най-скъпата руска. Трето-изобщо не говоря за пазара на употребявани автомобили. При соца и той (доколкото го имаше) се състоеше от руски трошки и тук-там някой картонен трабант за разкош.

Било много хубаво по времето на соца. Абсолютно, ако хоризонтът ти се простира до пол'вин кило сирене (само един вид- бяло сирене с три подвида- краве (доминиращо пазара), овче( с връзки) и смес (пълна екзотика). Половин кило кашкавал - подобна на сиренето класификация по видове. И половин щафета шпек/ половинка " Хамбургски". Луканка - за " Нова Година". А, и маслини (ако са пуснали) в кафява хартиена кесия, която се разпада докато си стигнеш у вас и маслините омазват всичко друго в чантата. За десерт - халва. Тахан-халва. Режат ти еди колко си грама от една голяма буца и ти я завиват в хартия. Имаше и един друг вид халва, но нея можеше да добиеш само ако пътуваш с "рейс" през Ябланица. Там "рейса" спираше за почивка и всички тичаха до павилионите да вземат ябланишка халва и локум. Еех. И това ни отнеха. 

Сега се сещам, че по средата на 80-те живеех под наем на един таван до хотел "Плиска" в стаичка с умивалник. Даже имах малко прозорче високо между гредите. В коридора между стаичките - една тоалетна за всички наематели. Баня - нямаше. Ходех на гости при по-заможни приятели, които имаха лукс-баня в гарсониерата в Младост. По едно време завъдих гадже с баня. Тя беше стюардеса и поради тази причина освен баня имаше и оригинална жълта "Жигула".

Момент, не беше жълта, а цвят "Луфтханза". ...К'во знаете вие.

На този таван ядях главно бял хляб и домати от буркан с начупено в тях сирене, едро нарязана половин глава лук и отгоре олио. Това ми беше любимото години след това - сега не ми дават да ям домати. Честно казано нямах пари за много повече храна. Наемът ми изяждаше половината заплата. А тя не беше малка за онези времена- 200 лева или нещо такова. Ма пък бях фиданка.

Сега виждам, че намерението ми да драсна два реда по повод чакането за коли при така лелеяния соцец е прераснало в нещо като тирада. И случайно, или не, съм очертал две от главните причини за носталгията по онова време. Ключовите думи - фиданка и стюардеса...

А сега, както казва Хичкок, Good night! "

Ясен Бочаров