16 януари 1988 – В България е създадена първата независима обществена организация след 1947 г. - Независимото дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/

 16 януари 1988 – В България е създадена първата независима обществена организация след 1947 г. - Независимото дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/.

Това става в дома на Илия Минев на ул. "Загоре" № 16 в гр. Септември. Присъстват 16 души и за председател е избран Илия Минев. 

Други от основателите са Григор Симов Божилов, Едуард Генов, Цеко Цеков, Божидар и Минка Статеви. 

Задачата на това наистина НЕЗАВИСИМО дружество за защита правата на човека в България формулира най-добре Илия Минев: "...с главна цел да освободим българския гражданин, па бил той турчин, българин, циганин, от страха, който в продължение на 45 години терор на съставения режим в нашата страна създаде психоза в душата на човека в неговия мозък и хората се движат като сомнамбули. Задача на Дружеството е именно да се старае по възможност да отхлабва възела, който е затегнат от съществуващия режим”. (в. ”Свободно слово”, бр. 2) 

Дружеството основава дейността си върху Всеобщата декларация за правата на човека от 1948, заключителния акт на конференцията в Хелзинки и конституцията на България. Поставя си за основни задачи да наблюдава спазването на човешките права и свободи, да се обръща към властите при нарушаването им и да ангажира българското и световното обществено мнение с нарушенията. НДЗПЧ се обявява:

- за спазване на правата на всяко национално или религиозно обособено малцинство; 

- за защита на околната среда; 

- против всяка форма на привилегии, освен за болни и социално слаби. 

В изпълнение на това,още в първите шест месеца от съществуването си Дружеството успява да изнесе на Запад случаи на нарушени човешки права. Цеко Цеков и Димитър Томов привличат нови членове от турците, изселени в Михайловградско. След юни 1988 радио Свободна Европа все по-често провежда разговори по телефона с членове на НДЗПЧ, които дават публичност на нарушения на човешките права. Членовете на НДЗПЧ нарастват до 500 души. Насилствено преименувани български турци създават местни организации на НДЗПЧ и са в основата на масовите гладни стачки и демонстрации през май 1989. Членове на НДЗПЧ създават и други правозащитни организации. 

   Как реагират властите?

Времената са се променили, в СССР Горбачов е обявил нова политика на гласност и преустройство. Но тук се снишават и вятърът на промените отгоре не ги засяга...

Но добре знаят, че не трябва да допуснат промяната да дойде отдолу. Затова членовете на НДЗПЧ са опасни за тях. Те са доказани противници на комунистическия режим, бивши политически затворници и дългите години в затворите и лагерите не са ги пречупили. 

    Как властта всячески пречи на НДЗПЧ?

С познатия арсенал:

1. Не се допуска официалното регистриране на дружеството. 

- Опитите то да получи юридическа регистрация се блокират. 

- Осуетяват се събранията. Неправомерно се изземат документите за регистрация.

- Създават се непрекъснато бюрократични пречки.

Учредителният протокол на НДЗПЧ е съставен в дома на Екатерина Маркова в София в началото на март 1988 г. от Цеко Цеков, Божидар Статев, Христо Сватовски и Е. Маркова. На следващия ден те го изпращат до западни организации чрез холандското посолство и до Държавния съвет. През април 1988 год. Независимото дружество за защита правата на човека в България изпраща до Държавния съвет, Народното събрание, Министерството на правосъдието и софийските медии учредителния протокол на дружеството и молба за регистрацията му Регистрацията е отказана.

2. Спрямо членове на дружеството, властта не се притеснява да прилага и неправомерни мерки – репресиите спрямо неговите членове са по-сурови и директни - многомесечни арести, интерниране, експулсиране. 

Още след януари 1988 г., когато западните радиостанции са съобщили, че в България е създадена първата независима опозиционна организация, Държавна сигурност много бързо се ориентира кои са инициаторите за създаването. Започват арестите на Илия Минев, Цеко Цеков и всички останали. После постоянно се пречи се на срещи между учредителите. На 17 април 1988 г. от България са експулсирани членовете на НДЗПЧ Божидар и Минка Статеви. Това продължава и до ноември 1989 голяма част от основателите на НДЗПЧ също са са експулсирани от страната. 

3. Създаване на паралелни структури, които се контролират от властта. 

- На 3 юни 1988 год. по инструкция на Държавна сигурност и Политбюро на ЦК на БКП в София е създаден казионен Комитет по правата на човека. Председател е висшия партиен функционер Константин Теллалов. Негови заместници стават Велко Вълканов и Меглена Кунева-Пръмова. Тя после непрекъснато се появява в обществено политическия ни живот... Работата на казионния комитет се ръководи и наблюдава лично от министъра на вътрешните работи. 

- При повторно обръщане на Илия Минев към Държавния съвет, през август 1988 г., се получава отговор. В него се казва, че при всички проверки, които направили, такова дружество не съществува.

Въпреки това Илия Минев не се отказва от трудната битка и продължава да апелира за освобождаване на политическите затворници. Въпреки пречките, в този период са подготвени и изпратени много документи до западни правителства, до САЩ и международни организации за състоянието на правата на човека в Българя. Бавно и постепенно “Свободна Европа”, Дойче веле и други големи радиостанции с българските си емисии. Те въпреки силната апаратура за заглушаването им, извършват работата, необходима за пропагандиране на дружеството. Все повече хора търсят връзка с организацията. 

На 20 септември 1988 год. в София се провежда конференция на Интерпарламентарния съюз. Американската делегация по своя инициатива се среща и разговаря с Илия Минев. На въпрос за перспективите пред перестройката Илия Минев споделя мнението си, че който и да управлява в Русия, както и да се либерализира режимът, управлението винаги ще бъде в същността си имперско и шовинистично. Илия Минев отказва предложението да замине за САЩ и моли единствено за въздействие върху българската политика, за да бъде предпазена България от духовна асимилация от руснаците. На 3 ноември 1988 конгресменът Клод Пепър, инициатор на срещата, изпраща писмо до Тодор Живков, в което настоява съгласно ангажиментите на България по заключителния акт от Хелзинки Илия Минев и неговите съмишленици да не бъдат преследвани заради своята правозащитна дейност. Казионният комитет за защита правата на човека му отговаря, че в България не се нарушават правата на гражданите.

Държавна сигурност си прави изводи, че само така няма да спре работата на правозащитното дружество. Затова решава да превземе и да разруши дружеството отвътре. В това успява... Вкарва агенти в състава на организацията и я превзема.