НА ПЪРВИ ЯНУАРИ СЕ НАВЪРШИХА 161 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО АКАДЕМИК ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ - ЕДИН ОТ НАЙ ВИДНИТЕ БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ В ОБЛАСТТА НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО , ЕТНОГРАФИЯТА И ИСТОРИЯТА
АКАД. ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ
Кратък биографичен очерк
Любомир Георгиев Милетич е роден в Щип на 1 януари 1863 г., в семейство на участници в революционните борби през Възраждането... Гимназиалното си образование получава в Загреб. Там започва (1882) да следва Славянска филология, която продължава и завършва в Прага (1885). Получава научната степен доктор по филология на Загребския университет (1888).
Проф. Милетич е един от основателите на Софийското висше училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски") и на славянската езикова наука в България. Първоначално започва като преподавател във Висшето училище (1888-1892).
Л. Милетич е професор и титуляр на Катедрата по славянска филология за времето от 1892 до 1934 г. с едно малко прекъсване, когато университета е затворен и преподавателите му са уволнени след освиркването на княз Фердинанд през 1907 г. по време на управлението на втория Стамболовистки кабинет с министър-председател Димитър Петков. Проф. Милетич е и дългогодишен ректор на Софийския университет и е един от учените които утвърждават и укрепват Семинара по Славянска филология при университета.
Проф. Милетич е действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. БАН) от 1898 и дългогодишен председател на академията (1926-1937). Той е един от най-активните противници на въвеждането на правописната реформа от министър Стоян Омарчевски, по време на управлението на правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.
Проф. Л. Милетич участва активно при създаването на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и за кратък период след смъртта на Трайко Китанчев е член на ръководството му (1895).
След Илинденско-Преображенското въстание (1904) успява да стенографира спомените на по-голямата част от ръководителите и отделни войводи във въстанието в Македония и Одринско, които издава в 9 отделни книжки, като издание на Македонския научен институт. Сред интервюираните са д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Гьорче Петров, Михаил Герджиков, Борис Сарафов, Иван Гарванов, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Георги Попхристов, Иван Попов и мн. др. Благодарение на него разполагаме с вижданията на водачите на въстанието и всеки непредубеден читател може да се убеди сам в българския характер на ВМОРО, на въстанието и на участниците в него. Проф. Л. Милетич е един от съветниците на ЦК на ВМОРО през целия период на нейното съществуване, а същевременно с неговото участие са съставени или и е автор на редица от програмните документи на ВМОРО.
Проф. Л. Милетич издава и няколко тома с документи и самостоятелно предприети изследвания за разорението на тракийските и македонските българи от турските потисници и от новите окупатори сърби и гърци след Балканските войни. Същевременно е автор на стотици брошури и статии по македонския въпрос, които не са загубили своето значение и до днес. Редица от тях са отпечатани и на чужди езици. Сред тях има и стотици негови статии пред международни конгреси и конференции, в които разяснява българския национален въпрос пред чуждестранни учени и западната общественост. На проф. Л. Милетич ЦК на ВМРО многократно възлага дипломатически задгранични мисии за изнасянето на истината за режима при който живеят българите, останали в отнетите ни територии след националните катастрофи.
Проф. Л. Милетич е един от основателите и на Македонския научен институт в София, негов председател и редактор на неговия печатен орган сп. “Македонски преглед”, в което докато е жив се печатат негови статии, изследвания, публикации на документи и рецензии на новоизлезли книги по националния въпрос. Публикува и многобройни езиково-исторически паметници от по-ново време, придружени с езикови анализи, които са приноси към историята на българския език.
Проф. Л. Милетич изгражда научните си възгледи под влияние на младограматическото направление в езикознанието. Научното му дело се отличава с разнообразие на разработваните теми. Той е автор е на поредица от етнографски, исторически и фолклорни изследвания. Основните му изследвания са из областта на историята на българския език и българската диалектология, въпросите около възникването на българската членна форма и нейния исторически развой, проблемите, свързани с прехода от синтетизъм към аналитизъм в българския език. Проф. Милетич проучва и състоянието на българските диалекти по негово време. Сред приносите му в българската езикова наука са диалектоложките му изследвания върху българските източни говори, включително и тези в Централна Северна България. Проучва и езика, бита, книжнината и историята на българските колонии в Седмоградско, Банат, Влашко и Молдова. Проф. Л. Милетич включва в славистиката не само изследването на славянските езици, но и на славянската етнография, фолклор и история. Той прави сериозни проучвания и върху павликяните (българо-католиците, потомци на някогашните богомили); върху католическата пропаганда в България през XVII в.; върху старото население в Североизточна Бългалия. Проф. Милетич издирва и публикува и известията на чужди пътешественици, минали през България през епохата на турското робство. В негови изследвания са разработени теми около историята на Рилския манастир; живота и характера на древните славяни; българо-румънските културно-исторически отношения, като има специални интереси и в областта на българската литературна история, в резултат на което публикува многобройните студии и литературно-исторически съобщения за ръкописи от старата българска книжнина, апокрифни разкази, повести и др. Автор е и на старобългарска граматика и на учебници по български език, които се публикуват и на чужди езици.
Проф. Л. Милетич участва и в издаването на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” и редактира и сп. “Български език”, като негови изследвания се печатат и в Годишника на Софийския университет.
Неговото име и дело разнасят славата на българската наука далеч зад границата на отечеството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.