На 19 януари 1947г., е зверски убит от комунистическите престъпници и първи подлоги на поробителите от Москва

 На 19 януари 1947г., е зверски убит от комунистическите престъпници и първи подлоги на поробителите от Москва - Таню войвода (Тане Николов). Легендарният войвода от Македония и Тракия, поборник за обединението на България е убит в ареста от комунистите на 19 януари 1947г. в Асеновград.

Тане е български революционер и национален герой, самостоятелен войвода на ВМОРО от 1903г., с четата си участва в славното Илинденско-Преображенско въстание (1903) в Тракия и води ред сражения с турските войски. От 1906г. е войвода на ВМОРО в Леринско, Македония. От април 1907г. е районен войвода в Прилепско и Велешко. През юли 1907г. е ръководител на обединените чети на организацията, които участват в най-голямото и славно сражение след Илинденско-Преображенското въстание, на връх Ножот. През Балканската война действа с чета в Македония. През Първата световна война е на разположение на действащата армия.

Роден на 9 март 1873 г., в Хасково. Той е син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, днес Горски извор, Хасковско. Негов племенник, син на по-големия му брат Кою е друг легендарен български войвода - Никола Коев, известен с прозвището Мамин Колю. Таню завършва първи клас в Хасково. Там, в редовете на 10 пехотен родопски полк отслужва и редовната си военна служба, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност - командир на взвод. Загубва твърде рано съпругата си, а скоро след нея умира и първородната им дъщеря. В края на юни 1902г. се уволнява от армията с чин старши подофицер.

На 28 юли 1902г. Николов е покръстен във ВМОРО заедно с Димитър Запрянов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров и през август 1902г. влиза като четник на ВМОРО в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов.

Влязъл веднъж в революционната организация и заклел се в приятелство на Борис Сарафов, Тане Николов ѝ остава верен до края на живота. Тане Николов отначало е четник при Константин Антонов Сеченката, а от 1903г. става самостоятелен войвода. С четата си участва в Преображенското въстание в Тракия, където остава и след въстанието. В революционната му дейност от този период влиза взривяването на железопътна композиция на мост край с. Бадома (днес Палая, Палагия) в Тракия през юли 1904г., извършено заедно с другарите му Митрю Карабелята от с. Дервент, Дедеагачко и Петко Келя от с. Манастир, Гюмюрджинско, както и неуспешен опит за атентат на гара Кулели, Бургас. Четата на Тане Николов води ред сражения с турските войски. В село Мерхамли (днес Пеплос), Ференско в края на декември 1904г. след предателство и атентат срещу четата Тане Николов е ранен. Седмица по-късно, през януари 1905г. води голямо сражение с редовна туска армия край с. Манастир.

През 1906г. Тане Николов се прехвърля като войвода на ВМОРО в Леринско, Македония. През април 1907г. е назначен за районен войвода в Прилепско, като действа и Велешко, за където заминава през м. май, с чета от 28 човека, снаражени и подготвени в България. По време на пребиваването си в Македония, четата неколкократно се реформира, с помоща на местните милиции, като за известно време функциите на помощник войводи са изпълнявани от Пано Арнаудов и Иван Смичков и редица други, популярни и по-късно, български войводи. Четата има за основна задача да води борба с въоръжената сръбска пропаганда, преследвайки четите на Йован Бабунски и Глигор Лямев из Бабуна планина. През юни 1907 г. води сражения с турски аскер и сръбски чети при селата Кърстец, Попадия, Никодин и Ракле, Прилепско.

През юли 1907г. е ръководител на обединените чети на Организацията, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско. В района са събрани влезлите от България чети на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Иван Наумов Алябака. На инспекция е дошъл битолският окръжен войвода Петър Ацев със секретаря си. Към тях се присъединяват районните прилепски чети на Мирчо Найдов и Гьоре Спирков. Подкрепяни са от местната милиция и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.

Почти цялата Костурска организационна чета, заедно с трима четници от Танювата и неколцина от четата на Михаил Чаков са разположени на Ножот. В отсътвието на войводата си Христо Цветков и ръководени от 19 годишният Атанас Попов от село Шестеово, Костурско и също толкова младият, самоотлъчил се юнкер от софийското военно училище, Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, брат на българските офицери Димитър и Михаил Думбалаков, въпреки заповедта от страна на войводския съвет, отказват да се изтеглят и остават под обстрела на превъзхождащите ги многократно турски сили.

Срещу костурчани е струпан почти три хиляден редовен армейски корпус, командван от бъдещия устройвач на Хуриета, Енвер бей. Четниците загиват до един. Обединените чети губят общо 67 бойци в тази епопея, останала в съзнанието на населението и възпята в песните. Саможертвата на ножовци прави огромно впечатление и получава отзвук извън пределите на империята. Самите турски вестници не се смущават, че това се случва в тяхната държава и повлияни от скорошната Руско-японска война, по аналогия със самоубийствените атаки на японските самураи наричат сражението на Ножот - „джапон мурабеси“ на първите си страници. Европейският печат определя българските четници като „леонидови воини“, а в съзнанието на местното население Ножот остава като „Малката Шипка“ и години наред отдават почит на падналите - тайно, по времето на Кралство Сърбия и с първо явно честване през 1941г., когато Вардарска Македония е временно част от България.

След сражението при Ножот, по решение на Битолският окръжен конгрес от август 1907г., е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония. До края на 1907г. Тане Николов с четата си води ред сражения със сръбски и гръцки чети и с турски редовни войски в Мариово. След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от санданистите на 28 ноември 1907,г. в началото на януари 1908г. Тане Николов заедно с побратима си, Никола Костов Сиин от Мокрени пристига в София и предлага услугите си в охрана на Христо Матов и Васил Чекаларов, които са на прицела на санданистите. Като ревизор на четите в Западна Македония е с делегатски права от Битолски революционен окръг при участието си на Общия конгрес на ВМОРО, проведен през март 1908г. в село Жабокрът, Кюстендилско.

След Младотурската революция от 10 юли 1908г. Тане Николов е сред дейците на ВМОРО, които, за разлика от течението на серчани - начело с Яне Сандански, се противопоставят на младотурския режим. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908г. извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Николов убива телохранителите на Сандански, Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански е само ранен в плешката. След атентата Тане Николов се оттегля в България. През април 1909г. заедно с Апостол влизат отново в Македония, за да водят борба с младотурския режим. През февруари 1910г., след среща с братя Бъкстон, Джеймс Баучер и Стаматов за уреждане на македонския въпрос е арестуван и интерниран от българското правителство във Варна. По същото време във Варна са Апостол Петков, Георги Занков, Стефан Чавдаров и други от старите войводи на ВМОРО. През март и април се провеждат и първите срещи между тях, с цел възстановяване на Организацията. Преоблечен като свещеник, в края на април 1910г. Тане Николов заедно с Дякон Евстатий напуска Варна и в началото на май участва в софийското учредително съвещание в дома на Михаил Чаков, при което се полагат основите на БНМОРО заедно с Апостол Петков, Христо Чернопеев, Георги Занков, Димитър Ляпов, Михаил Думбалаков, Антон Бозуков.

В средата на май сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Дякон Евстатий, Стефан Чавдаров и Константин Самарджиев Джемото заминават за Македония и при с. Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове. С Тане и Апостол се заема лично потушителят на въстанието в Албания - Енвер бей, като цяло Ениджевардарско е блокирано от османски войски. С нова чета Тане Николов влиза отново в Македония през 1911г. Сраженията с турците започват още от село Влахи. Следват сражения при Рибното езеро, край Ел тепе, край село Сърбиново и село Палат и други сражения в Пирин и Беласица. След това Тане се разболява тежко и се оттегля на лечение в Рилския манастир, където е предаден на българските власти от игумена, който е санданист. През 1912г. четата с която Тане Николов отново заминава за Битолски окръг е организирана и въоръжена от габровското гражданство. Докато Тане Николов действа във вътрешността, междуособиците в Организацията не спират - Тодор Александров издава окръжно срещу четата на Тане и горещо поздравява Христо Чернопеев, че се е заел с прогонването й. По същото време Яне Сандански отказва да участва в общо съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстоящата война.

Балканската война заварва Тане Николов с чета в Македония. Започва акция по прекъсване на телефонните и телеграфни връзки съвместно с четата на Борис Илиев. Води сражения край Крупник, Кресна, Мечкул и Сърбиново, Горноджумайско. Старите вражди между централисти, върховисти и санданисти са прекратени и четата на Тане Николов успоредно с тази на Яне Сандански се придвижва като авангард на Седма пехотна рилска дивизия при овладяването на Рупелското дефиле. Николов води сражения при Пресека, Градово и на други места. В началото на 1913г. Тане Николов се включва като охрана на Духовната мисия на Светия синод на Българската екзархия за покръщаване на помаците в Гюмюрджински окръг по направление Даръдере - Пашмакли.

От юли 1913г. се включва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва в сражения с гръцки войски при Гара Бук, Чангър дере и Елидже. Нови сражения с турския аскер при Голям Палас (днес Рудозем).

Първата световна война

През септември 1915г. Тане Николов вече е на разположение на щаба на Единадесета пехотна македонска дивизия. През 1917 - 1918г., използвайки опита си в борбата със сръбската въоръжена пропаганда в Македония, действа в Моравско, където организира контрачетите срещу сръбските въоръжени отряди, действащи в тила на българската армия. Участва в успешното потушаване на Топличкото въстание през февруари 1917г. Тане Николов е командир на партизанска рота, в чиито състав влиза неговият 47 планински взвод, и взводовете на войводите Тодор Оровчанов и Крум Зографов. Формирани са от стари и изпитани бойци на ВМОРО и задачата им е борба срещу сръбските чети на Коста Пекянец, Коста Войнович и други. В района на действие на ротата под командване на Тане Николов влизат старата сръбско-албанска граница, Велики Ястребац, Гайтан планина и част от Нишка околия. Помощник-войвода на Тане Николов тогава е Константин Кюркчиев.

След Първата световна война, Тане Николов е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920г. участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922г. е назначен за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети. Четите правят опити да организират останалото в Западна Тракия българско и турско население, разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки военни постове и села на гръцки колонисти, заселени в български или турски села.

След Деветоюнския преврат, Тане Николов приема политиката на правителството на Александър Цанков за спиране на въоръжената борба срещу Гърция, в резултат на което турците се оттеглят от Вътрешната тракийска революционна организация, а едно от теченията във ВТРО, оглавявано от войводите Димитър Маджаров и Коста Георгиев създава друга ВТРО, продължаваща борбата.

През 1924г., след като е приет отчета му на редовен конгрес на ВТРО в Пловдив, се оттегля в Станимака. В същата година е интерниран в Никопол. Продължава да следи проблемите на освободителното движение. „В редовете на ВМРО има крайни недоразумения и ние, старите работници, които създадохме това дело, не можем да останем равнодушни и неми свидетели”, това е изводът от среща в София, в която участват и Михаил Чаков, Туше Делииванов, Атанас Лозанчев и други. Старият войвода не се намесва в уличните братоубийства през 20-те и 30-те години на ХХ век, въпреки че често подпомага останали живи дейци на освободителното движение при материални затруднения. Всяка година на Архангеловден той дава курбан за убитите му четници, на който присъстват бежанци от Тракия и Македония. За да осигури старините си, войводата закупува през 20-те години няколко имота, сред които и мелница в Станимака. Таню Николов няма преки наследници, а осиновява племенниците си - деца на братовия му син Мамин Колю. Огорчен от отношенията помежду им и към имотите му, към края на живота си, той променя намеренията си и завежда дела за разсиновяване.

Финалът на бурния му живот е отбелязан от трагичен инцидент. През януари 1947г., след многократни конфликти с наемателите на мелницата му той нахълтва там въоръжен, тръгнал да урежда сметки. В разразилите се пререкания, довели до стрелба от негова страна, убива единия от наемателите и още четирима работници, след което се предава на органите на властта. Според Даниела Бурулянова и Христофор Тзавелла, войводата е убит в ареста от комунистическите власти. В издадения от общинския лекар смъртен акт е отбелязано: „Смъртта е последвала от смърт чрез обесване (вероятно самообесване)“. В съобщението на вестниците по повод развилите се събития и смъртта му лаконично се казва: „Известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции.”

Коста Църнушанов приема, че Тане Николов е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Гласовете ви чувам“, жестокия войвода Ганев.