На 2 януари 1925 г., умира световният шампион по борба и най-силният мъж на планетата за 19 Век

 На 2 януари 1925 г., умира световният шампион по борба и най-силният мъж на планетата за 19 Век - НИКОЛА ПЕТРОВ.

Никола Петров е роден на 19 декември 1873 г., в гр. Горна Оряховица. Останал от малък сирак, е принуден сам да изкарва прехраната си. Твърде млад той отива в Румъния, където работи като градинар и започва да се занимава с борба. Никола Петров се среща с много известни за времето си състезатели по цирковите арени и лесно ги побеждава. През 1895 г. съдбата го среща с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров го побеждава. Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от България невероятен талант и му става учител.

Едва 25-годишен – на 20 юли 1898 г. печели титлата „Шампион на Америка“ в Ню Йорк. През следващата година става Европейски шампион по класическа борба във Виена.

През 1900 година се провежда най-големият шампионат на света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, за да премерят сили. Отстранявайки съперниците си до финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216 см и тежи 145 кг, а Никола Петров има ръст 175 см. и тежи само 105 кг. Срещу силата на огромния си противник горнооряховчанинът противопоставя перфектната си техника, високо темпо и несломим дух. Правилата, от които се ръководи, са обяснени едно изречение: „Спортен режим означава сбогом на жените, сбогом на тютюна, на кръчмите и добър ден на тренировките, на чистия въздух, на водата, на крепкия сън“.

В осмата част на срещата Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион. Пред очите на стотици аристократи и видни представители на европейски родове Никола Петров вдига купата над главата си. И не само купата – той е окичен с медал лично от кайзера. Признат е за световен шампион и за най-силния човек на XIX век. Носител на копринена лента с надпис „Най-силен мъж на света за XX век“, значка на Почетния легион и награда от 30 хиляди франка. Със своята титла на световен шампион прославя България в целия свят.  

Голямата мъка по Родината и най-близките карат славния и непобедим борец да се завърне в родната Горна Оряховица след триумфалното си шествие по тепихите. В България Никола Петров продължава да получава покани за участие в различни турнири, но той се отказва окончателно от активната си спортна кариера. Дарява много пари на бедните и на благотворителни дружества подобно на големия борец от следващото поколение – Дан Колов. Задомява се, като се жени за много по-млада от него девойка (той е на 44, а тя едва на 16 г.), с която имат две деца.

При едно от посещенията си Никола Петров посещава и учениците от местното основно училище. В училищния двор, пред невръстните и по-възрастните жители на селото, българинът демонстрирал невижданата си мощ. Докато разговарял приятелски с чайерчаните и гостуващите другоселци, няколко от най-яките мъже докарали с биволски впряг голям воденичен камък. Никола Петров легнал по гръб на застланата върху земята рогозка и четирима здравеняци поставили воденичния камък на гърдите му, след което един след друг върху него се качили единадесет мъже. Никола Петров издържал огромната тежест, станал след сеанса и се усмихнал все едно, че нищо не е било. След това на един железен лост се хванали шест мъже, а борецът вдигнал и шестимата във въздуха без никакви затруднения.

През 1909 г. е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество „Юнак“, на което подарява собствените си гимнастически уреди.

През 1921 г. Никола Петров основава първата школа по борба в София, която ръководи и лично обучава в нея младите борци.

По време на Първата световна война Никола Петров открива със собствени средства подкрепителен пункт на гара Горна Оряховица за пристигащите от фронта войници, като изпълнява и функцията на военен преводач. Никола Петров умира на 2 януари 1925 г. в София. Погребан е в родния си град Горна Оряховица. Отива си един от най-големите български спортисти, прославили България из целия свят.

В НЕГОВА ПАМЕТ:

През 1962 г. получава посмъртно званието „Заслужил майстор на спорта“. В негова чест през 1963 г. в България започва да се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името на Никола Петров, като на победителите от 1971 г. се връчва и „Златен пояс на Никола Петров“.

По случай 100-годишнината от рождението му – през 1973 г. в Горна Оряховица му бе издигнат паметник и беше построена Спортна зала, носеща неговото име. През 1998 г. той е обявен за Почетен гражданин на Горна Оряховица.