"Нова година ни завари на позиция. Вечерта срещу нея се прибрах след първата обиколка в преждевременния си гроб и тъкмо да затворя вратата: Мяу, мяу — коте.
Живо същество! Откъде бе дошло? Сигурно с кухните. Но за кого, как е избягало, как попадна при мен? Вдигнах го. А то изстинало, огладняло, измършавяло!
Нахраних го, напоих го и то легна в обутите ми крака и замърка. Лампата светеше. Печката гореше. Котето мъркаше. Така посрещнах Нова година. Тръгнах в нова обиколка. Какво да занеса на войниците! Нямах нищо. Взех котето. Войниците от всеки пост го посрещаха с такава радост! Я! Коте на позицията!
На позицията нямахме котка, и то не само ние, не ми е известно някоя от ротите да е имала. Войниците оставиха пушките, забравиха противника. Всеки вземаше котето, милваше, галеше го, искаше да го стопли. „И аз имам котка!“ „И ние имаме котка.“ „Брат ми има котка!“ И тъй нежно го вземаха, и тъй нежно му говореха, като че казваха: „И аз имам дете.“ „И ние имаме деца.“ „Брат ми има дете.“
По фронта на цялата рота — постове, дежурни отделения — всичко се оживи при вида на това коте. Всеки се почувствува у дома, край своите, близките. Котката създаде за всички тая илюзия.
Така посрещнахме Новата 1918 година!
* * *
"Един от Първа Дивизия" от Георги Ст. Георгиев
********************************************************************
цялата книга : https://chitanka.info/book/6110-edin-ot-pyrva-divizija
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.