Защото обичам Отечеството си.

 Защото обичам Отечеството си.

На 13 януари 1928г., в 12 и 40 на обяд, великата българка Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на свещената българска река Вардар, сърбина Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу българите дейци на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО).

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря:

- „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си."

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.

Мара Николова Бунева е една от най-великите български революционерки и национална героиня, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928г.

Тя е родена през 1901 година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Съществува версия, че е родена през 1902 година. Родена е в семейството на Никола (Нико) С. Бунев и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов) и Елена Буневи. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Захарий (Зако) Манойлов — който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време. Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ - Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

Отзвук от атентата

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“

 

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002г. местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева, Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо до Българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.