Из спомените на българския възрожденец Арсени Костенцев, където споменава Стефан Веркович (Беркович по тогвашному)

 Из спомените на българския възрожденец Арсени Костенцев, където споменава Стефан Веркович (Беркович по тогвашному). 

За тези, които не знаят, защото не ни даваха да знаем, Веркович е от босненско-хърватски произход, получава за времето си много солидно образование във францисканско католическо училище и после във францискански манастир и учи богословие в епископския лицей в Загреб. Но го тегли не духовенството, а науката. 

Първоначално е обзет от идеята за обединяване на южните славяни и е привърженик на тезата, че южните славяни са потомци на траките и илирите. Вероятно затова се съгласява да постъпи на тайна служба при сръбското правителство, което го използва за някои тайни мисии, вкл. събиране на старинни монети, антики и древни ръкописи. 

 Сърбите, които са заети да фалшифицират историята на Македония, но се разправят с гръцките фалшификатори за нея, пратили Веркович да събира доказателства, че македонците не са гърци, а славяни, сиреч "прави сърби". 

Хубаво, ама Веркович, съвестен учен, отива да събира песни, фолклор и пр. и разбирайки, че македонците не са нито сърби, нито гърци, а българи, зарязва добре платената си сръбска служба и постъпва по съвест.

През 1860 излиза неговият сборник "Народни песни на македонските българи", един от най-ценните приноси в българската фолклористика.

 Веркович е запленен от българите, от тяхната патриархална почтеност и от тяхната добре съхранена устна песенна традиция и става пламенен българофил. 

 През 1874 той издава Веда Словена, в който сборник се намират песни, събрани в Родопите от българския учител от Неврокопско Гологанов.

 В тези песни са открити много древни мотиви отпреди християнизацията на Балканите, разказва се и за преселването на Аспаруховите българи, за Орфей, езически богове като Сива, Вишну, Огне-бог и т.н. 

Интересното е, че източникът на песните са помаци, българите мюсюлмани, които поради изолирания си начин на живот, са съхранили не само старинния си български език, но и много от старинните български песни. 

 Сборникът прави сензация и отначало е приет много радушно в цяла Европа. 

 

Но... започва едно френски спор между двама френски учени дали сборникът съдържа автентични песни или те са измислени от Гологанов. Но Гологанов , ако ги е измислил, трябва да е гений по-голям от Шекспир - защото разнообразието от мотиви, стил и съдържание опровергава тази теория. 

За жалост Иречек се присъединява към мнението на скептичния френски учен, а поради авторитета си, увлича след себе си и наши учени.

Спорът се задълбочава и прави впечатление, че кабинетните учени, които никога не са работили на терен, оспорват автентичността на песните, а тези учени, които са работили на терен и сами са записвали песни, твърдят, че песните са автентични.  

Веркович, който има имената на хората, които са изпели песните пред Гологанов в Родопите, предлага да идат на място и да ги питат. Всуе. 

Отчаян, Веркович заминава през 1877 да търси подкрепа в Русия. Милият човек! 

Там той успява с големи мъки да издаде втория том на Веда Словена през 1881, но посрещнат радушно първоначално, много скоро руската политика прави завой. 

 В Русия Веркович го разоряват и ограбват, изкупуват на безценица цялата му сбирка от антични монети. Толкова е беден, че не може да събере пари да се прибере в България. И едва през 1891 успява да се върне.

Стамболов предлага да му се изплаща пенсия заради големите му заслуги към България и Народното събрание му отпуска доживотна пенсия. 

Отчаян от нарасналото недоверие към Веда Словена, Веркович предприема пътуване в Родопите и стига до Батак и Чепино, за да докаже автентичността на родопските старинни песни. Но за жалост, старците, които са ги пели пред Гологанов, вече са измрели - минали са над 20 и кусур години!

Отчаяният Веркович умира на 74 годишна възраст. 

Има чудно хубав и изключително прецизен от документална гледна точка филм за Веркович и Веда Словена - "Загадката Веда Словена" по сценарий на поета и ерудита Борис Христов. Режисьор е Анри Кулев. 

Бях на прожекцията му в Нов български университет преди години. 

Пратила съм го в Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон да се съхранява за вечни времена. 

Все един ден, истината ще възтържествува. 

А ето и откъса от спомените на участника в църковните борби през Възраждането Арсени Костенцев, за който откъс стана дума:

 

"Бяхме събрани в дома на господина С. Беркович (сега го наричат Веркович, а тогава всички учители, търговци от България, Тракия и Македония, които дохождаха в Серес на панаир, всички го викаха Беркович), Димитър Бисеров [30] от Дупница, учител в Джумая, Христо Алексиев от Джумая, учител в Радовиш, и аз. 

Поканил ни бе на негови разноски да отидеме в Серес през време на панаира, който ставаше през велики пости. Бяхме му занесли всеки един по няколко песни. Особено му привлече вниманието следната песен: 

Стояне, сину Стояне, 

Еле те майка учеше, 

Турчин побратим не хващай, 

Турци са хитри, разумни, 

Турци с кола зайци ловят, и пр.

Тази песен го предизвика да ни разправи следната истинска случка: 

В Серската каза преди две години върлувал един прочут разбойник-турчин, от когото треперели и турци, и християни и много поплаки против него били изпращани до Цариград и Солун. Турското правителство, за да го залови, взема седем-осем селски коли с волове. Загражда ги с килими от четирите страни. Във всяка една кола туря по три-четири заптиета, добре въоръжени, но ги облича в ханъмски фереджи и яшмаци, а на врата им окачва по две-три низи пендари и на всяка кола оставя по едно заптие в прости дрехи без оръжие. Два чифта тъпани и свирки ги водят напред като сватбари тъкмо към ония места, дето по събрани наскоро сведения се навъртали напоследък разбойниците. И тъй с дамба-лумба се запътват тези коли. Разбойниците излизат из една кория и извикват: 

– Стойте там и да не мръдне някой, че всички ще бъдете избити! 

Заптиетата из вътрешността на колите почнали с преправени гласове да плачат и да се молят, а пък арабаджиите с кръстосани ръце на гърди отиват към разбойниците, молят ги и им обещават в името на бога и Мохамеда, че всички нанизи и жълтини ще им се дадат и всичко каквото обичат да вземат, само оръжието настрана да оставят, за да не изплашат децата, и да не би да стане някоя ата, че имало и бременни ханъми. 

Разбойниците послушали, оставили си оръжието и се приближили. 

Арабаджиите извикват след туй: 

– Ханъмлар, всяка една герданите да хвърли вън от колата. 

Това веднага направили, но щом се спуснали разбойниците по жълтиците, дала се команда, всички наскачат от колите. Арабаджиите грабват разбойническото оръжие и залавят всички разбойници, връзват ги с въжета и ги докарват в Серес с тъпани и свирки, и целият град излязъл да гледа сеир. – завърши господин Беркович. 

А благ и гостолюбив беше този Беркович: българин да отидеше в Серес и да не отидеше при него или той да видеше българин и да го не заведе у дома си, не беше възможно. "

PS Ето и линк към филма на Борис Христов и Анри Кулев:

https://m.youtube.com/watch?feature=shared&fbclid=IwAR1mAcXUgKLvVZQ6f8bSLQ9lqYTj8e3bPso0fHi8rGI3MREcqbs7vHJUWPE&v=c9gJQ0DG_sA

чрез Даниела Горчева