"Дейността на българските лекари извън България може успешно да излекува провинциалния ни комплекс. От началото на 19 век насам много са такива българи, но ето някои от тях.
Д-р Марко Павлу (Павлов) от днешна Егейска Македония, завършил през 1808 г. в Монпелие, доброволец в Наполеоновата армия през 1809, лекар с английски паспорт на Йонийските острови, военен лекар в Тунис и Мароко, участник в гръцката война за независимост 1821-1829, лекар в Търново
Д-р Никола Пиколо от Търново, завършил в Пиза през 1829 г., лекар в Париж и Букурещ, един от водещите елинисти в Париж, приятел със Сент Бьов, Беранже, Шатобриан, Стендал.
Д-р Петър Берон от Котел, завършил в Мюнхен през 1831 г., лекар и учен в Париж, живял и в Берлин, Лондон, Виена, Прага, Букурещ и Атина.
Д-р Стоян Чомаков от Копривщица, завършил във Флоренция около 1848, специализирал хирургия в Париж, градски лекар на Пловдив от 1848 до 1860 г., водач на борбата за църковна независимост, когото руснаците смятат за опитен дипломат, най-опасен за тях враг в откъсването на българската църква от гърцизма и руския империализъм.
Д-р Константин Мишайков от Леринско, завършва в Пиза през 1848, 30 години градски лекар в Битоля, водач на борбата срещу гърцизма в Македония.
Д-р Георги Миркович от Сливен, завършил през 1856 г. в Монпелие, награден с медал от Наполеон Трети за грижите му за болни от холера по време на епидемия, лекар в Сливен, Стара Загора, Цариград, градски лекар в Болград и лекар на Болградската българска гимназия, градски лекар в Лом, където за революционна дейност е арестуван през 1869 г., лежи 5 години в затвора в Цариград, заточен в Диарбекир, заради донос на лекар евреин е местен в различни селища, в Мардин става съдружник с лекар арменец, назначен за градски лекар по време на чумна епидемия, след Руско-турската война се завръща в Сливен, а имотите си в Мардин подарява на бедните от арменската и халдейската община. През 1861 г. присъства на ръкопологането в Рим на Йосиф Соколск за архиепископ и глава на българската униатска църква, награден е от папа Пий Дванадесети съз златен Ватикански орден. Приятел с Михаил Чайковски. От студентството си е увлечен от спиритизма и окултното. Един от първите трима ученици на Петър Дънов.
Д-р Иван Тодоров от Лясковец, завършил през 1876 г. в Цариград, лекар в турската армия, по време на Руско-турската война бяга от турската армия при Карс и става лекар в руската армия. След Освобождението е старши лекар на 18-и пехотен търновски полк.
Д-р Йосиф Любенов от Кюстендил, завършил в Цариград през 1877 г., лекар в турската армия в Ниш, Босна и Йемен. Прототип на д-р Каранов от великия разказ на Иван Вазов “GRONDE MARITZA TEINTE DE SANG”. Но за разлика от Вазовия герой, който умира в Йемен от тиф без да види България и без да чуе думите на българския марш, д-р Любенов бяга от Йемен през 1880 г. и се завръща в България.
Полска етапна болница във Варшава по време на ВСВ: шеф-хирург д-р Иван Гребенаров, милосърдни сестри Мария Дерменджиева-Крайчева, Йонка Цветкова, Йорданка Душилова-Бочарова, Блага Кантурова, Геновева Новацка, Фани Хаджииванова, Надежда Димчевска и др., чиито имена не се знаят. След 1944 г. д-р Гребенаров е изселен в Стара Загора.
Хуманитарен влак на БЧК на Източния фронт. Началник д-р Спас Разбойников-хирург, зам.-началник д-р Любен Бурмов. Сестри: Мария Неманциева, Йорданка Душилова- Бочарова, Стефана Томасини, Рина (Райна) Пенчева. След войната д-р Разбойников е съден, лежи в затвора в Пазарджик и е изселен. Д-р Бурмов е отвлечен от съветските войски във Виена и изпратен в ГУЛАГ, в Сибир зад езерото Байкал, завръща се в България през 1951 г."
чрез Даниела Горчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.