БЕЗ ТРОХИ ОТ ИСТОРИЯТА! * Неизвестни факти за бомбардировките над България

 БЕЗ ТРОХИ ОТ ИСТОРИЯТА!

* Неизвестни факти за бомбардировките над България.

__________________________________________________________________

 " Вчера и днес централни медии - от основни сайтове до БНТ се посветиха на историческо събитие: англо-американските въздушни нападения над България и голямата бомбардировка на София от 10 януари.1944г.

Обаче какво е ставало между САЩ и България е въпрос на дълга историческа справка, започвайки още от Макгахан.

.

И понеже българската история е пълна с премълчания и лъжи, нека да видим неизвестни факти за тези бомбардировки над България. 

❗ Първите бомбардировки над България и София не са американско-английски, а югославски. От югославски самолети. Не го знаехте, нали?

* На 6 април 1941 югославски самолети „Дорниер-17” бомбардират индустриалния квартал и гарата в гр. София, гр. Кюстендил и някои села. В столицата освен разрушени къщи загиват 8 граждани, вкл. 4 жени и 2 деца. 

* Най-тежка е бомбардировката на Кюстендил рано сутринта - в 08.35 часа. Загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници. Ранените са 95-има – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба.

* На 7 април са бомбардирани гара Ихтиман и село Златарица. 

В 01.15 ч. на 14 април след пускане на осветителни авиобомби е бомбардирана София. Хвърлени са 141 бомби. Убитите са 14, ранените са 25. На жп гара е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.

❗ Вторите по ред бомбардировки са от съветски самолети. 

* Първата атака е на 22 юни 1941 г. над Добрич. 

* Освен през 1941 г. съветската авиация бомбардира и през 1942 г. Най-тежка е тази през нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. Бомби падат над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. София не е пострадала, понеже руските самолети нямат необходимата далечина на полета, за да я достигнат. 

* Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година. 

* От съветска подводница на 24 февруари 1942 г. е потопен и гражданския кораб „Струма”, пътуващ към Палестина. В ледените води на Черно море, на десетина километра от Истанбул намират смъртта си 103 деца, 269 жени и 405 мъже – евреи от различни европейски страни, включително и много български. Оцелява само един, 19-годишният Давид Столяр. 

Да напомня, че България е била в мирни отношения със СССР, не му е обявила война за разлика от войната, която е обявена на Великобритания и САЩ. 

.

През 1942 г. и до разгара на лятото на 1943 г. има затишие. Английски и американски самолети периодично прелитат над българска територия – както с разузнавателни полети, така и с нападателни мисии над Румъния, но без да бомбардират родната земя и и без да бъдат обстрелвани от нашата авиация и зенитна артилерия. 

Ситуацията се променя с операция „Tidal wave“ (Приливна вълна) – разрушаването чрез бомбардировки на нефтените полета и рафинерии край Плоещ, Румъния. 

💥На 1 август 1943 г. нашите летци пресрещат летящите крепости на връщане от Плоещ и свалят 5 от тях. Това се извършва най-вероятно по изключение - в навечерието на срещата на Борис с Хитлер в Берлин на 14 август 1943 г. Царят, за да отбие натиска на фюрера, е трябвало все пак нещо да занесе. На 7 август, преди заминаването си за Райха, Борис ІІІ приема героите-летци и ги награждава с ордени за храброст. Според мен причината за толкова неочакваната постъпка е опит за прикриване на тайно провежданите разговори за примирие (първо в Кайро, а после в Анкара). Берлин и Москва (Кремъл най-вероятно чрез руския агент Ким Филби, който е отговарял в английското разузнаване МИ-6 за Русия и Турция) са научили за тях и за одобрения точно тогава сценарий на ръководителя на американското стратегическо разузнаване ген. Уйлям Донован с неговия меморандум, озаглавен: „План за отцепване на България от Оста“. 

След смъртта на Борис обаче „инцидентът” се превръща в правило: на американските и английски самолети, бомбардиращи Румъния, се налага да се бият и с нашите изтребители.  

.

❗ В началото на октомври 1943 г. чрез Швейцария България е предупредена, че това повече няма да се търпи и ще го отнесем и ние. В София обаче си пускат предупреждението покрай ушите. 

Затова на 18 октомври 1943 г. се взима решението за бомбардировки над София, което се приписва на Чърчил. Обаче то е общо на съюзническите сили. Същия ден започват въздушни атаки над Скопие. 

❗ Два дни след протоколирането на това решение, на 20 октомври 1943 г. България, този път чрез Анкара неофициално е предупредена да не се ангажира в защита на Вермахта и румънския нефт за неговите нужди, като вече освен Скопие е бомбардиран и Ниш. Но правителството на Добри Божилов не обръща внимание на този ултиматум и атакатите на родната авицаия срещу англо-американските самолети продължават. 

Следва логичното – първата бомбардировка над София на 14 ноември. 

.

И още един факт, който ще ви изненада! 

Най-масираната бомбардировка на столицата ни не е на 10 януари 1944 г., както се счита и отбелязва. 

Тя е на 30 март от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“. Хвърлени са над 3 000 фугасни бомби и над 10 000 запалителни. 

______________________________________

Атаката е част от сложната геополитическа игра зад кулисите. Защото по същото време Кремъл поставя два ултиматума: Варна и Бургас да откажат обслужване на немския флот и в двата града да се открият генерални консулства на СССР. Същевременно от югославската свободна партизанска територия – от с. Кална започва поход към България на 1-ва и 2-ра български партизански бригади в Югославия, заедно с Трънския отряд, всички въоръжени с английско оръжие, с цел да установят свободна територия у нас с подкрепата на българските партизани. Но понеже родните партизани ги няма никакви, те са разгромени. 

_________________________________________

***** В тази връзка ще отбележа, че за военните български окупационни части, както и български войници, преминали на страната на воюващите срещу Хитлер практически нищо не се пише и не се знае публично. Има единствено някои бележки за войнишкия партизански батальон „Христо Ботев”. А по някои оценки на историците (нито един от тях не е българин) става дума за повече от 4 500 души, от които над 800 загиват в битката срещу нацизма. *****

.

И още един факт, който също ще ви изненада. Бомбардировките над София са спрени след оставката през май на правителството на Добри Божилов. Но това не е станало по молба на Сталин, както се твърди в българската история. 

Случва се, защото новото правителство на Иван Багрянов започва преговори с опозицията в лицето на Отечествения фронт и комунистите в резиденция (ловно стопанство) Воден. То планира възстановяването на Търновската конституция и скъсване на съюза с Германия, което неофициално е договорено със съюзниците СССР, САЩ, Великобритания. Предвижда се вкл. участие на комунисти в правителството, вкл. и такива, живели в СССР и женени за рускини, за което тогавашният съветски посланик е дал съгласието си. Но после Кремъл се отмята от съгласието си, макар че преговорите между Багрянов, ОФ и Българската работническа партия (комунисти) продължават.  

.

Равносметката от бомбардировките е около 4700 загинали българи (числото е оценка), а по самоличност (съобщени имена от властите тогава и протоколи за смърт) - 1828 убити (с летците) и 2372 ранени. Загиват 678 американски и английски летци, 28 са безследно изчезнали, пленени са 327 летци, като броят на ранените от повредени самолети, но завърнали се в базите си, не е съобщаван.

Вижда се какво и защо е премълчала родната история, какво и защо не забелязват родните медии. 

И последна бележка: според мен не са съвсем в ред онези хора, които са фили и фоби към даден народ заради трохи от историята, заради трохи от миналото, понеже само това знаят. Миналото не е пътеката към бъдещето – то е знак от многото ориентири, поставени на нея."

автор Grigor Lilov