Нега Бог и историята да го съди!

На 7 юли 1928 година , в София е убит генерал Александър Протогеров. 

Допринася много за българската кауза в Македония, но и отговорен за много грозни братоубийствени действия в редиците на ВМРО. Единствено решителната ръка на Иван Михайлов запазва организацията от разцепване и изчезване. 

Нега Бог и историята да го съди!

Александър Протогеров е роден през 1867 г. в град Охрид. През 1888 г. завършва Военното училище в София.

По време на Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер-доброволец се сражава в състава на 7-ми пехотен Преславски полк при Сливница и Пирот.

В навечерието на Балканската война 1912 - 1913 г., през септември 1912 г., му е възложена организацията и формирането на Македоно-Одринското опълчение.

На 24 септември 1912 г. е назначен за командващ 3-та пехотна Македоно-Одринска бригада (9-та Велешка, 10-та Прилепска, 11-та Серска и 12 –та Лозенградска дружини).

Води боеве по направлението Кърджали, Балкан Тореси, Гюмюрджина и Родосто. Действията на бригадата са част

от стратегическия план, довел до пленяването на корпуса на Явер паша на 28 ноември 1912 г. в долното течение на река Марица.

По време на Междусъюзническата война през юни и юли 1913 г. 3-та Македоно-Одринска бригада воюва срещу сръбските войски в района на Султан тепе и южното от върха.

По време на Първата световна война 1915-1918 г. участва в организирането и подготовката на Кадровата дивизия, преименувана по-късно на 11-та пехотна Македонска дивизия.

В края на септември 1915 г. е назначен за командир на 3-та бригада.

В състава на бригадата влизат 5-ти пехотен Македонски полк (4 580 души личен състав) и командир подполковник Борис Дрангов и 6 -ти пехотен Македонски полк (4 696 души личен състав) с командир подполковник Пейо Банов.

През октомври и ноември 1915 г. бригадата води боеве срещу сърбите и французите при Удово, Уланци, Криволак, Градец и Богданци.

През 1916 г. 3-та пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции и воюва по протежението на планината Беласица и при селата Горни и Долни Порой.

През есента на 1916 г. полковник Александър Протогеров е натоварен с организирането и подготовката на Планинската дивизия.

През 1917 г. на полковник Протогеров е възложено потушаването на въстанието на сърбите по долината на река Морава, в тила на Българската армия.

През 1917 г. създава и оглавява Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.

През 1918 г. на генерал-майор Александър Протогеров е възложена защитата на София при нападения на дезертьори от фронта.

Генерал Александър Протогеров организира потушаването на въстанието на войниците, напуснали бойните части, известно като Владайското въстание.

За 30-годишната си служба в армията, генерал Протогеров на три пъти преминава в запаса, за да се занимава активно с македонското освободително дело като ръководител и войвода.

Три пъти е раняван по време на Илинденското въстание от 1903 г.

След демобилизацията на армията през 1918 г. генерал-лейтенант Александър Протогеров напуска окончателно армията и се отдава изцяло на освободителното движение на българите от Македония като член на Върховния комитет на ВМРО.

Награждаван е с Военен орден „За Храброст” ІІІ степен 1 и 2 класа., Войнишки кръст – ІІІ степен, „Св. Александър” – ІІІ степен с мечове и „За Военна заслуга” ІІІ степен на военна лента. Носител е на редица съюзнически военни отличия.

Произведен е в чин генерал-майор през 1917 г., а в генерал-лейтенант през 1918 г.