Стефан Стамболов строител на Нова България

 На 6 юли 1895г. в София умира от раните си след като три дни по-рано е съсечен от наемни убийци, великия Стефан Стамболов. Той остава в българската история преди всичко като един от най-успешните строители на Нова България. Стамболов е също така революционер, журналист и поет. Апостол на Вътрешната революционна организация през 1875 и 1876г. Той участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

Стефан Николов Стамболов е роден в Търново, участник в революционното освободително движение, апостол на І революционен окръг в Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението е адвокат в Търново и член на Либералната партия.

Стефан Стамболов е народен представител през 1883-1884 г. Председател на Народното събрание през 1885-1886 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война, а след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 27.08.1886 г. е определен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Стефан Стамболов проявява твърдост при смазване на опитите за военен преврат и свиква Велико народно събрание, което на 27.06.1887 г. избира Фердинанд Сакс Кобурготски за княз на България. На 20 август същата година Стефан Стамболов като водач на Народнолибералната партия е назначен за министър-председател и поема в свои ръце управлението на страната.

Времето на 7-годишното управление на Стефан Стамболов е известно като най-големия подем в историята на България. Безспорна е неговата градивна вътрешна политика, насочена към икономическия възход на страната, постигнат с три основни дейности: протекционистка политика спрямо българските производители, привличане на чужди капитали и сключване на изгодни търговски договори с европейски държави.

По времето на Стамболов се развива огромно транспортно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот.

По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.

Диктаторските методи на управление и насилията по време на избори поставят Стефан Стамболов в изолация и му спечелват врагове сред легалната (партиите) и нелегалната (русофилите) опозиция, от което се възползва княз Фердинанд, който приема оставката му на 17.05.1894 г.

Една година по-късно, на 03.07.1895 г., Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София и след три дни умира от раните си.

Стефан Стамболов оставя и немалко литературно наследство като публицист и политик след Освобождението и сътрудник на сп. „Читалище,” в. „Знаме”, сп.”Славянско единство” и редактор на в. „Нова България”. Най-известна е стихосбирката, издадена още през 1975 г. „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”. Без да са гениални като тези на Ботев, песните му имат революционно значение за борците от Априлското въстание и войните.