Последователи

четвъртък, 6 юли 2023 г.

Български патриот Иван Кулин умира

 На 6 юли 1870г. в българския град Зайчар (днес намиращ се в Сърбия) умира големият български патриот и революционер - Иван Кулин. Български национален герой, който остава в нашата история най-вече с дейното си участие във Видинското (Белоградчишкото) въстание (1850), за което сякаш се знае твърде малко, а в него участие вземат над 10 000 българи. Въстанието е част от поредицата бунтове избухнали през първата половина на XIXв. в Северозападна България и е най-голямото по мащаб, съизмеримо с Априлското. Последният голям подвиг на Иван Кулин е участието му в организираната от него Зайчарска чета, която ръководи заедно с Йеремия Българов. В нея вземат участие около 160 българи. Замисляното общонародно българско въстание, тласък на което трябва да даде появата на Зайчарската чета, за съжаление пропада поради редица причини. По нареждане на сръбското правителство окръжният управител на Княжевац Йоцо Наумович предупреждава турския управител на Видин Азис паша. Той реагира бързо и мобилизира 1000 пехотинци и 100 конници, които посрещат Зайчарската чета във Видин, където българи и турци водят кърваво сражение. Въпреки превъзходството на турците Зайчарската чета смело влиза в боя и го води успешно дотогава, докато на помощ на турската войска не идват сърбите. Това се оказва решаващият удар за българските четници. В решителния момент на боя им с турците Зайчарските бойци са атакувани изненадващо в гръб от сръбската милиция на Княжевацкия окръг, начело със самия окръжен управител Йоцо Наумович. Напълно обградени от турци и от сърби, българите се сражават цял ден в района на Връшка чука. Накрая Зайчарската чета е разгромена. Загиват 40 български четници. Много други са ранени, останалите пък са пленени от сръбската милиция. Заловените четници са откарани под конвой на сръбска територия. Сръбската власт арестува и тези, които след жестокия бой успяват да се промъкнат през границата на сръбска земя. Всички Зайчарски четници са хвърлени в сръбските затвори, за да бъдат съдени.

В един сръбски служебен доклад от това време е записано:

“Той (Йоцо Наумович) публично наричал това свещено знаме “кучешки парцал”, защото имало на него българския герб, лъвът, който уж бил приличал на куче.”

В сръбските архиви е запазен и още един документ – доклад до министъра на вътрешните работи за разпита на арестуваните българи, в който относно знамената на Зайчарската чета е записано:

“Йеремия [Българов] нарежда двете трицветни знамена да се развяват, а третото било някаква българска светиня. То било малък формат като някаква икона, боядисана с блажна зелена боя и представлява поле, а на полето малък лъв, изправен на задните си крака, с корона на главата, и както е изправен, стъпил на полумесеца и турското знаме. На това знаме е написано: “СВОБОДА или СМЪРТ”.”

Днес за делото и особено трагичната гибел на голямата българска Зайчарска чета от 1867г. рядко се споменава. Това са българи, не по-малко достойни и не по-малко смели от революционери като Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов. Историята трябва да помни своите герои, за да може да съхрани и да възпита своите наследници в духа на тези прекрасни добродетели, които са притежавали революционерите на Зайчарската чета.

Роденият през 1805г. в с. Медковец, Иван Кулин с очите си вижда убийството на своя баща - също изявен харамия. Тогава макар само на шест години, той с брадва в ръка тръгва да отмъщава на насилниците, но е спрян от майка си. По-късно ще види как турците убиват и брат му. Това го кара да се отдаде на хайдутлук и да вземе участие в Берковското и Пиротското въстание от 1836 и 1837г. През 40-те години на ХIX век Иван Кулин се издига и става кнез, а през 1847г. и баш кнез на Ломската кааза. Той не само управлява справедливо и е уважаван от българите в каазата, но е и безкомпромисен и по отношение на турците, които насилват населението - на няколко пъти със сила изгонва злосторниците, които се опитват незаконно да се разпореждат в българските села. Полага усилия да извърши реформи и да улесни бита на селяните.

Докато през този период в останалата част на днешна България османската военно-ленна система търпи разложение и феодалните отношения постепенно биват заменени с капиталистически, в Северозападна България селяните търпят произволите на местните турски големци и биват облагани с непосилни данъци към местните феодали и турската хазна.

Въпреки липсата на достатъчна организация и на огнестрелно оръжие хиляди въстаници обсаждат Лом, насочват се към Видин, а предвожданите от Иван Кулин бунтовници в продължение на 10 дни държат под обсада здравата Белоградчишка крепост. Макар и потушено въстание постига значителен успех. Под заплаха от поредния конфликт с Русия Високата порта се съгласява на някои облекчения за селяните и дори приема тяхна делегация в Цариград, в която участва и Иван Кулин.

Веднъж попаднал в полезрението на турската власт Кулин става обект на непрестанни скалъпени обвинения и преследвания, на няколко пъти едва спасява живота си, което го кара да емигрира в Сърбия през 1852г. Там той окончателно осъзнава необходимостта въоръжената борба на българския народ да се превърне от социално в политически обоснована битка с османския поробител. В Сърбия, Кулин се свързва с други български революционери. Самият Георги Раковски високо ценял качествата на Иван Кулин, често кореспондира с него и му разкрива користните планове на сръбското правителство, целящо териториално разширение в български етнически територии. Кулин е и един от помощниците на Раковски при организацията на Българската легия в Белград през 1862г.

Последният голям подвиг на Иван Кулин е участието му в организираната от него Зайчарска чета. След предателството, което извършват по отношение на четата на Иван Кулин, сръбските власти продължават да го тормозят. Издават заповед, според която големият българин ежедневно трябва да се разписва в Зайчарското окръжно управление. Неспособен да издържи на подобно унижение, уморен от непрестанната борба и покрусен от страданието на народа си, на 6 юли 1870г. големият Български патриот Иван Кулин умира.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Генерала който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, французи. италианци и руснаци

 На 25 януари 1945 година, умира великия български генерал Тодор Кантарджиев, който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, фра...