Свободата... Не ще екзарх

 Да си спомним за подвига на шепата български лъвове, предвождани от войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа....

На 6-ти срещу 7-ми юли 1868 г., четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунава и дебаркира на българския бряг.Четниците слизат на българския бряг близо до село Вардим (Свищовско), в местността Янково гърло, на около половин километър от устието на река Янтра.

Броят на четниците варира: според Захари Стоянов те били 125, а Христо Македонски твърди, че наброявали 128. Някои съвременни изследователи са категорични, че четата е наброявала около 200 български поборници. Повечето от четниците са калени в битки или вече имат военно обучение от Българската легия. Четата е ръководена изключително умело и нанася тежки загуби на многократно превъзхождащия я башибозук и редовни полицейски и военни османски части.

Още в деня на дебаркирането четата е застигната от турска потеря от приблизително 1000 души башибозук и е принудена да заеме позиции в лозята на с. Караисен. Четниците отблъскват всички атаки, действайки организирано, като истинска бойна част. Загиват Арсо Мартинов и Александър Василев. След падането на нощта отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.

На следващия ден, 8 юли, четниците решават да се скрият за почивка в Карапановата горичка до с. Горна Липница, но са открити и са принудени да приемат боя боя. След няколко часово сражение пристигат и турски подкрепления от редовни части, които предприемат опит да обкръжат четата. С точна стрелба атаките са отбити и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана. В това сражение пада убит един четник – Пеню Хаджипенев (Тошооглу).

На 9 юли, близо до с. Вишовград, Търновско, четата се сблъсква с превъзхождаща я числено над 20 пъти османска редовна войска. Във фронтален целодневен бой, с множество ръкопашни схватки българската войска отблъсква успешно османските сили и с обходен маньовър поема към планините. В този бой Караджата се бие като лъв: оцелели четници си спомнят, че в решителния момент от сражението той с група от няколко момчета се хвърля с устрем към цяло османско отделение от 15-20 редовни войници и ги съсичат до един. Но и войводата е ранен тежко в крака. В това целодневно сражение шепа четници се противопоставят на около 4 хиляди османски войници.

Четвъртото сражение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания противников огън и е обстрелян от две страни. Знаменосецът пада убит Георги Чернев , с цената на големи загуби османските части успяват да заловят ранения на няколко места войвода Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема от Христо Македонски. Четниците са намалели наполовина, има и много ранени. С падането на нощта те продължават към Балкана и този път успяват да се откъснат от преследвачите.

На 13 юли оцелелите четници достигат до с. Дебел дял, където оставят ранените. Останалите успяват да достигнат Стара планина. Четата се разделя на две групи. Последните тридесетина души, начело с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни и нередовни турски части в състав около 700 души. Сражението продължава повече от три часа. Някои учени смятат, че в този бой е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона османски войски, но едва неколцина се измъкват от блокадата. Стефан Караджа умира на 31 юли от раните си в затвора. Според друга версия войводата е качен на бесилото в Русе в безсъзнание, още полужив.

 Според някои изследователи, Хаджи Димитър не е убит на Бузлуджа, а е тежко ранен и изведен от боя от трима свои четници. Те успяват за три денонощия да го пренесат в подножието на връх Кадрафил в Сърнена Средна гора, на няколко километра от днешното село Свежен ( Аджар). Там, въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умира от раните си на 5 август/17 август 1868 г. 

Дебаркирането и бойният път на четата предизвикват огромен отзвук сред дипломатическите представители при „Високата порта“ и в самата османска държавна машина. Счита се, че шепата умело ръководени и ефективно действащи български четници са нанесли огромни загуби на преследващите ги редовни части и башибозук: според някои дипломатически агенти става въпрос за поне 1000 убити и ранени, сред които офицери. Факт е, че заради четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са вдигнати на крак различни редовни османски части – пехота и конница, включително и един полк чак от Цариград, както и отделение планинска артилерия. Пратени са войски и от Одринския вилает, а на бойна нога са поставени пловдивският, одринският и софийският резервен табун.Страхът от четниците е толкова голям, че османските войски, отделени за преследването им и наброяващи над 8 хиляди души, са демобилизирани чак седмица след последния бой под връх Бузлуджа.