"...защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат.16:26)

 ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА СВЕТЦИТЕ-ВОИНИ

В контекста на едно интервю

***

Действително княжуването на Александър Невски не е за похвала. Той извършва много грехове.

Обаче ги осъзнава и се разкайва за тях и като абдикира, постъпва в манастир, където смирено измолва от Бога прошка и дори се сподобява с Божията благодат. Затова впоследствие Църквата го прославя в лика на светиите като пример на покаяние - с името монах Алексий. На оригиналните икони е изобразен в черно монашеско облекло. 

И едва впоследствие, повече от 200 години след канонизацията му, цар Петър Велики решава да направи от него идол на имперското великодържавие. По заповед на Великия реформатор преп.Алексей е "облечен" в рицарски доспехи, а одиозната му биография е преправена на житие. И вече не подвига на покаянието е това, което го прави свят, а политическите му дела! От които той самият се срамува и затова постъпва в манастир.

Типичен пример за намеса на светската власт в църковните дела с цел да се използва религията за нуждите на имперската идеология.

Новото "житие" на преименувания обратно на Александър светец (а нали монашеството беше неотменимо!) е подигравка с Евангелието и пълно отрицание на духовно-аскетичните принципи. 

Защото святост се придобива само по пътя на изпълнение на Евангелските заповеди и посредством духовната аскеза, и в никой случай чрез победоносни войни и "правилна" външна политика!

"...защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат.16:26)