В кървава вакханалия след 9.9.1944г. В цяла България!

 29-ти юни,

1920-та година.

Родено е нежно момиче.

Чаровното момиче се казва Мара Рачева.

Родена е в добро и интелигентно семейство.

Баща й е офицер, дядо й e бивш шипченски опълченец.

Чаровното нежно момиче, завършва право през 1943 година и дори става доктор на юридическите науки!

Но…

Сталин излъга в Ялта Рузвелт и Чърчил,

че и в СССР и в Източна Европа ще се провеждат демократични избори!

От доста млада Мара Рачева членува в БЗНС.

В края на 1944 год. тя става секретарка на д-р Г. М. Димитров.

От началото на 1945 год. е секретарка на Никола Петков, който вече е новият главен секретар на БЗНС.

На 23 май 1945 година д-р Г. М. Димитров, който е под домашен арест, търси убежище при семейство Рачеви.

Момичето му помага да стигне до дома на шифровчика от Британската съюзническа мисия.

На другия ден го придружава, когато полк. Бейли и лейт. Макинтош от Британската мисия отвеждат,

с кола Г. М. Димитров в резиденцията на Мейнард Барнс, представител на Американската съюзническа мисия.

Още същата вечер Мара е арестувана.

Умира на 28 май 1945 година след зверски изтезания.

Зловещата история е описана в книгата на съпругът на дъщерята на д-р Г. М. Димитров, Анастасия Мозер.

Проф. Чарлз Мозер „Д-р Г. М. Димитров: Биография“

„Официалната версия за смъртта й е, че се е самоубила, скачайки от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията в София, но за българските

условия от онова време подобно обяснение е равносилно на признание, че затворникът е починал по време на изтезания.

На 30 май в разговор с министър-председателя [Кимон] Георгиев,

Барнс протестира срещу това зверство.

Георгиев отговаря само, че „вътрешното министерство съжалява, че е починала точно преди да разкрие интересна информация”.

По-късно полковник С.У. Бейли – човекът, който прекарва д-р Г. М. Димитров през съветския кордон до вилата на

[американския представител] Барнс,

докладва във Форин офис за раните върху тялото на момичето:

„Лекарят, който при отварянето на ковчега се грижеше за майката на момичето,

ме осведоми, че освен раните от огнестрелно и хладно оръжие са установени следните наранявания,

които трудно могат да бъдат обяснени с падане дори от четвъртия етаж:

Ноктите на краката са изтръгнати до един.

Три пръста от лявата ръка са отсечени при втората става.

Двете уши са отрязани.

Отрязана е дясната гърда.

Езикът е изтръгнат и всички зъби са извадени.

От една страна на талията е съдрана ивица кожа, широка около два инча.

Искането за изготвянето на протокол, констатиращ тези факти, разбира се, е било отхвърлено.”

На 30 май Барнс изпраща във Вашингтон своя информация,

за състоянието на тялото на Мара Рачева след смъртта й,

В общи линии тя съвпада с тази на полковник Бейли.

Чуждестранните наблюдатели стигат до заключението, че тя е починала по време на

изтезания в дълбините на Дирекцията на милицията.”

Много хора сигурно потръпват, като четат тези редове. и

И си задават въпроса:

Защо е била необходима тази жестокост срещу 24-годишното момиче?

Може би има само един отговор – от вроден садизъм на комунисти, които по природа са човекомразци!

Тези, които по това време са работили в Дирекцията на милицията са били основно бивши шумкари,

свикнали на тероризъм:да изтезават, изнасилват, да режат части от телата на жертвите си, да обезглавяват,

включително и ранените си другари-шумкари, за да не им пречат и и да вземат „награда“ за главата им!

За тази „партизанска практика“ са писали в спомените си някои шумкари-терористи, наемници на Кремъл.

И забележете, Мара Рачева не е била дъщеря на набедени за фашисти, за преследвачи на партизани.

Самата тя не е била такава.

Не е била полицейски служител при старата власт.

Близките й също.

Тоест, Мара Рачева не е била обявена за враг на народа или идеологически враг.

Била е образовано момиче.

Потомка на шипченски опълченец и участник в Първата световна война.

Обяснението е само едно – САДИЗЪМ.

Присъщ не само на сталинизма, а на всеки комунизъм.

Комунистите унищожиха БЕЗ СЪД и ПРИСЪДА

Мара Рачева,

синовете на Райна Княгиня,

внучката на Баба Тонка Обретенова

и още над 40 000 българи по градове и села.

На повечето от тях гробовете им са неизвестни и до днес!

Комунистите са изхвърляли труповете им на кучетата, вълците и чакалите в пропасти и дерета!

В кървава вакханалия след 9.9.1944г.

В цяла България!