Деяние, на което никой не реагира - нито официалната държавна власт, нито Светия синод на БПЦ, нито тези, които постоянно реват, че са ''патриоти'', нито една партия, въобще НИКОЙ

 Янко Гочев:

Паисий Хилендарски в своята ''История Славнобългарска'' от 1762г. за сърбите. Или защо сърбите преди години зазидоха килията на Паисий в Хилендарския манастир, деяние, на което никой не реагира - нито официалната държавна власт, нито Светия синод на БПЦ, нито тези, които постоянно реват, че са ''патриоти'', нито една партия, въобще НИКОЙ.

Сърбите не обичат да им се казва истината, изречена от този бележит Българин в неговата ''История'' през 1762г., фалшифицирана като заглавие и интерпретация от казионната историография и до днес.

ПАИСИЙ Е ВЪЗМУТЕН от ФАЛШИФИКАЦИИТЕ на тема сръбска история през 18 век. Затова в своята ''СЛАВНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ'' отделя цяла глава, за да разкаже ИСТИНАТА, която е разбрал въз основа на ръкописите за сърбите и за тяхната НИКАК НЕСЛАВНА ИСТОРИЯ. Накрая Паисий прави следния извод от сръбската история:

''Такъв е краят на сърбите - и на Вукашин, и на Марко. От първия сръбски крал или жупан Симеон Неман сръбското кралство съществувало 250 години до Стефановия син Урош, седми род от Неман. Така на седмото поколение се свършило кралството им. Не са имали градове, нито се знае кой от тях где е седял. Правили хубави манастири и черкви и имали голяма ревност в благочестието; с това се прославили на земята и пред Бога. Кралството им БИЛО МАЛКО, МНОГО ТЯСНО И СЪЩЕСТВУВАЛО КЪСО ВРЕМЕ. 

После този Стефан ВЗЕЛ МАЛКО ЗЕМЯ ОТ ГЪРЦИ И БЪЛГАРИ,, но за много кратко време било това негово царство. Той покорил охридския крал и ТАМОШНИТЕ БЪЛГАРИ и се подписвал ''ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“. Но ония крале след късо време пак взели СВОЯТА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ. Стефановите владения преминали у българите и турците ги взели от българите, от Вукашина, както се каза. Той бил последен български и сръбски крал в Охрид.

Това се казва накратко, читателю, за сърбите и българите, за Стефана и Шишмана. 

ЗАТОВА СЪРБИТЕ И ДОСЕГА УКОРЯВАТ БЪЛГАРИТЕ. От безумие им се струва, че отначало са били по-славни от българите с кралство и войска, и земя. НО НЕ Е ТАКА. Всички народи на земята знаят българите и във всички истории се свидетевствува и се намира писано. 

За сърбите няма никъде никакво писание, нито свидетелство и латинските и гръцки истории. Но те са започнали да пишат от Симеон Неман и от това време имат писан родослов и жития за своите крале и светии, но и то не е никак съгласно. Колкото техни книги има за кралете им, във всяка писали различно и несъгласно. Кой както е искал и както е слушал от простите хора, така и писал. Затова не може да се разбере и отнова, което е право и истина от несъгласните техни известия. И досега някои от тях вадят нови неща и натъкмяват истории и празни речи, но нямат от началото никакво свидетелство за своя род, както имат българите от гръцки и латински истории''.

ЗАЗИДАХА КИЛИЯТА НА ПАИСИЙ

''Зарадвани от поканата на монасите да ни разходят до Хилендар, се накачихме като гроздове на две японски джипки. Потеглихме на североизток - 18 километра или половин час по живописен, широк и наскоро подравнен черен път. Покрай нас се извисяваха стройни, островърхи тъмнозелени кипариси. Разминахме се с обширни маслинови и кестенови гори, лаврови дървета и миртови храсти. Морето под нас се скриваше и появяваше, от далечината връх Атон ни гледаше горделиво с огърлица от облаци. Тогава като птици се появихме над манастира.

- Брача, руси? - посрещнаха ни с въпрос неколцина души в работни дрехи и инструменти в ръце. Разтегнали широки усмивки, те бяха насядали пред главната източна порта.

- Не, БЪЛГАРИ СМЕ - зацъкахме изненадани ние. Сърби да ни се зарадват така? В отговор мъжете вирнаха вкупом палци нагоре, двама от тях скочиха на крака и ни станаха гидове. Оказаха се черногорци. Майстори строители и реставратори. Месеци наред вече възстановяват изгорялото северно крило на манастира.

Една мартенска нощ на 2004 г. от печка тръгва голям пожар. Изпепелява четириетажното северно крило на манастира. В пепел се превръщат уникални икони и стенописи. Библиотеката, слава Богу, е спасена. Сръбската държава веднага заделя средства. Започват строителството на крилото от основи. Но скоро показват стария си балкански нрав.

КЕДАК е институцияята, която стопира ремонта. Това е нещо като нашия институт за паметниците на културата. С тази разлика, че в Света гора не можеш да преместиш и камъче без съгласието им. Затова сега сърбите коригират проекти и чертежи и чакат одобрение от КЕДАК.

Монасите, които срещнахме в манастирския двор, вдигаха безпомощно рамене на въпроса ни къде са килията и параклисът на отец Паисий. Само един се извърна в движение и троснато вдигна ръка към югоизточния ъгъл на манастира. Черногорските ни гидове окончателно ни отказаха от последващи опити да търсим път към това свято българско място. Отдавна са били зазидани всички врати в близост до някогашното жилище на Паисий. А то и съседните килии отдавна са превърнати в склад за инструменти.

Манастирът е сръбски, но през XVII век по икономически причини сърбите го изоставят. Спасяват го братята им монаси българи от Зограф. Не само спасяват и обитават, но след един от поредните големи пожари в средата на XVIII век хаджи Вълчо, един от братята на отец Паисий, построява от основи триетажното източно крило с камбанария и часовник. Тук започва да се пише библията за всеки българин - "История славнобългарска".

В края на XIX век манастирът е предаден отново на сърбите в изряден вид. В знак на благодарност килията и параклисът на отец Паисий сега са зазидани. Не е късно тази грешка да се коригира със съвместните усилия на духовници, историци и държавници.

Сърбия вече прави своя избор към Европа. Там, където сме ние. Затова вратите към общата ни история трябва да се отварят, а не да се зазиждат. Защото Паисий обикаля още!''

РУМЕН ЖЕРЕВ

вестник "Стандарт" 13.12.2009г.

 

Манастирът съществува от хиляда години

Стари сведения споменават за Хилендарския манастир още през X в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор.

Два века след това манастирът е обновен като ''сръбска'' обител от Ростислав (Рачко), сина на великия жупан Стефан Неман (1159-1195). Той идва в Света гора и през 1191 г. приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на византийския император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир Хилендар сръбска обител под същото име. Наред със Зографския манастир Хилендар е тясно свързан с нашата история. Когато Сърбия пада под турско робство през XIV и XV век, притокът на сръбски монаси намалява за сметка на българските, най-вече от Македония. От XVII до ХІХв. манастирът е бил изцяло български. Затова свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 г. манастирското братство било САМО ОТ БЪЛГАРИ. 

Архивите на светата обител пазят множество свидетелства за пребиваването на бележити личности от нашата история там - Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, канонизиран през 1964 г., Матей Миткалото и др. 

В Хилендар е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" св. Паисий Хилендарски. По същото време игумен бил неговият брат Лаврентий. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други. Хилендар станал отново ''сръбски'' чак през 1902 г. Въпреки отсъствието на каквито и да било български претенции към Хилендар във всички издания, посветени на 800-годишния юбилей на манастира през 1998 г., неговият български период беше определено подценяван или премълчаван.

Вестник "Стандарт" 13.12.2009г.