Джѝнот

 На 22 август 1882г. в българския град Велес умира Йордан Хаджиконстантинов-Джѝнот. Изтъкнат български възрожденски просветен деец, будител и книжовник. Неговите публикации в „Цариградски вестник“ съдържат най-разнообразна информация за историята, фолклора и географията на македонските земи и за просветното дело и църковните дела на македонските българи.

Яростен български патриот, Джинот* вярва, че българите са потомци на древните траки и илири и неведнъж изповядва своята народностна принадлежност:

"Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мисия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. многоревностнии Юрдан х. Константинов"

Той е роден през 1818г. в град Велес в семейството на клисар. Първоначално учи в местното килийно училище при даскал Митре Българмицев. По-късно продължава образованието си в Самоков при Николай Тонджоров до 1835 година. След това учи в гръцко училище в Солун, където изучава Ланкастърската метода. Започва да преподава като частен, а след това като общински учител в родния си град в периода 1837 - 1848 година. По това време пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство. Между 1848 - 1853 година е учител в българското училище в Скопие. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие Йоаким Скопски. През 1854 година преподава в Тетово, а между 1858 - 1860 година преподава в Прилеп.

При посещението на великия везир във Велес през 1861 година пелагонийският владика Венедикт обвинява Йордан Хаджиконстантинов, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Айдън, Мала Азия, а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което получава прякора си Джѝнот. Освободен след застъпничеството на цариградските български първенци, той се завръща във Велес през 1863 година и се отдава изцяло на просветна дейност. Между 1869 - 1870 година отново е български преподавател в Скопие, а после и във Велес. Умира на 29 август 1882 година в родния си град. Погребан е в двора на църквата „Свети Спас“.

Творчество

През 50-те години на ХIX век Йордан Хаджиконстантинов влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и публикува в Гласника (списанието на Дружеството) някои материали за българската средновековна история и литература. Така например, на 23 януари 1854 година той изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 година, който до този момент изобщо не е познат на науката (текстът е отпечатан в Т. VII на Гласника през 1855). Йордан Хаджиконстантинов открива и публикува за пръв път (в Т. VIII на Гласника през 1856) и неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. Солунска легенда ("Слово на Кирил Философ как покръсти българите"). Сътрудничи също така на „Български книжици“ (1859) и на вестник „Македония“ (1869).

Джин*- дух от арабската и ислямската митология.

____________________________

"Река Вардар"

Йордан Хаджиконстантинов-Джинот от Велес

Вардар тече низ Македония,

Поперечно уздол Пеония.

Скопия, Велес она обросява,

Витло тихо влада во Егея.

Реки Лепен, още Треска буйна,

Сладка Пчиня, Тополка, Бабунка,

Брегалница и давница Церна,

И Бошава удавница земна.

Това ти е Вардарова вода,

За търговци на служба, на сгода.

Болгарин е от стари времена,

Населен е с болгарски племена.

Гъстивирци, тетовци, мияци,

Прав-болгари, най-стари скопянци,

Велешани, бедни тиквешани,

Мегленчани и поливачани.

Ето, братя, етнографья,

Не вервайте грчка географья!

Македония, страна толко славна,

Българска е от веки, отдавна.

Не вервайте странни описатели,

Они си са све ласкатели.

Нищо право за нас не писуват,

Болгарството они заривуват.

Но хайдите дружно да търгнеме,

Ний болгари да си загърнеме

В едно писмо обща ПИСМЕННИЦА

Во вси школа една спомощница.

Правописни и кривописци,

Сос ерици или со строчици,

Со ерови, с юсови достойни,

Всички ови все са наши войни.

Доста това, ний да сме согласни,

Да с'не хулим, да с'не явим гнъсни.

Постепенно учените идат,

Полека же всичко ще наредат.

Ний, болгари, требе да търпимe,

Защ, високо име ний носиме:

От Благота, даровита слава,

Нек, трпиме с непонизна глава.