Въздушните на Негово Величество войски.

 В нощта на 15 срещу 16 август 1948 година, при инсценировка на ''народната'' милиция, са застреляни трима храбри въздушни асове, три пилота от Въздушните на Негово Величество войски. 

 Три орли , които храбро браниха небето на България от англо-американските бомбардировки през Втората световна война, но не можаха да се опазят от "най-хуманния строй".

Те оцеляват под вражеския огън, но не успяват да избегнат съдбата на повечето достойни български офицери след 9-ти септември 1944 г. В следствие на бягството от страната на двама техни колеги авиатори, незаслужено са подложени на дълги репресии по затвори и следствия. Оправдани са на съдебния процес, но са уволнени от армията и семействата им остават без препитание. Подложени и след това на непрекъснат тормоз от властта, без да могат да започнат работа, решават да напуснат България. Предадени са от информатор и са убити при опит за нелегално преминаване на българо-турската граница в нощта срещу 16-ти август 1948 г. в местността Голямата чешма до с. Георги Добрево, Свиленградско.

Вечна им памет. 

Те служиха на Цар, Народ и Родина.

__________________________________________________________

Снимка 1 : Николай Стоянов Бошнаков е български летец, един от легендарните защитници на българското небе от Съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война. Кавалер на ордените „За храброст“ и „Свети Александър“.

Николай Бошнаков е роден на 3 април 1911 г. в Плевен. Завършва Военното училище и служи в пехотата. Дипломира се във въздушните школи в Казанлък като навигатор и летец. С годините става един от най-добрите български военни летци.

През 1941 г. е назначен за командир на 2/6 изтребителен орляк. Орлякът лети с чехословашки изтребители Авиа Б 534 „Доган“ и се превъоръжава с по-модерния Девоатин 520.

През 1943 г. орляк 2/6 се премества на летище „Враждебна“, където директно трябва да осъществява отбраната на София.

Капитан Бошнаков като командир и военен пилот изтребител участва в 7 въздушни сражения. Регистрирани са негови 4 въздушни победи.

На 7 април 1944 г. управляваният от кап. Бошнаков Ме-109G-6 е тежко повреден, но раненият летец успява да катапултира и по чудо оцелява.

На 25 май 1946 г. двама доскорошни негови подчинени, поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов, бягат с два самолета Як-9 на Въздушни войски в Италия. Майор Бошнаков е обвинен в съучастие и е арестуван. В РО-2 и в гарнизонния затвор прекарва 11 месеца. Подложен е на тежки садистични инквизиции в мазетата на ДС. На два пъти му е организиран симулиран разстрел. На съдебния процес се доказва, че е невинен, и напълно е оправдан и освободен на 3.05.1947 г. от съда. Въпреки това е уволнен от армията.

Към този трагичен епизод в житейския му път се намесва и една журналистическа грешка, която, без да бъде проверена и опровергана, се тиражира и украсява в пресата. Във вестник „Отечествен фронт“ от 4.07.1948 г. се съобщава за отвличането на пътническия самолет на Дирекция Въздушни съобщения, летящ по линията София-Бургас на 30.06.1948 г., и за застрелването на пилотите му от летеца полк. Михалакиев. В списъка на похитителите вместо Николай Бушанов (търговец), в пресата се публикува „Никола Карлов Бошнаков“, някой добавя „уволнен офицер от ВВС“ – и в онези години на репресии, никой не е в състояние да забележи явното различие в имената и да промени очевидната грешка. Той е обявен за „народен враг“, за „убиец и пират”.

Разбирайки, че комунистическата власт няма да го остави на мира, майор Бошнаков решава да напусне България. През нощта на 15 срещу 16 август 1948 г., при опит да премине нелегално българо-турската граница, е ранен тежко в стомаха и умира от кръвозагуба. Гробното му място е неизвестно.

Женен е и от брака си има две дъщери – Юлия и Мариана. Съпругата му Катя дълги години води безрезултатна борба за изчистване на името на доблестния офицер от авиацията.

Посмъртно Николай Бошнаков е повишен в чин полковник.

________________________________________________________

Снимка 2 : Руси Иванов Русев е български летец, един от легендарните защитници на българското небе от Съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война. Командир на 1/6 Изтребителен орляк.

Руси Русев е роден на 25.11.1912г. в с. Иваново, Харманлийско, Хасковски окръг. Средно образование завършва в гр. Харманли. Военното на Негово Величество Училище завършва на 3 октомври 1936 г. с 55-ти випуск. Като подпоручик е инструктор и командир на взвод във Въздушната школа в гр.Казанлък.

От 1939 до 1940 г. следва изтребителна школа на летище „Марино поле“ – Карловско. От 1941. до 1942 г. е командир на изтребително ято в същото летище.

От 1942 до 1946 г. е командир на 1/6 Изтребителен орляк, базиран на летище Божурище.

Като командир на 1/6 Изтребителен орляк води въздушни боеве за отбраната на София в периода 1943-1944 г.

Взема участие във въздушните сражения срещу англо-американската авиация на 4 януари, 10 януари, 29 март и 30 март 1944 г., когато е регистриран и най-големият за цялата война брой вдигнати във въздуха български самолети – 77.

На 25 май 1946 г. двама негови подчинени от 1/6 орляк, поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов, бягат с два самолета Як-9 на Въздушни войски в Италия. Капитан Руси Русев е арестуван по обвинение в съучастничество.

По-късно е освободен и е привлечен като свидетел по делото. На делото обвинението се опитва да привлече като обвиняеми и група цивилни, близки на летците, които според обвинението също се възнамерявали да избягат заедно с тях.

След компетентните и категорични показания на кап. Русев обвинението срещу цивилните лица по делото отпада и те са освободени.

След процеса капитан Руси Русев е уволнен „в интерес на службата“ и е изселен в Казанлък.

Опитва да започне работа на различни места – като каруцар, занаятчия и работник в текстилна фабрика. Скоро след започване на всяка една работа бива арестуван от Държавна сигурност. На опитите да бъде вербуван като агент и доносник той отказва, в резултат на което бива принуждаван да напусне и окончателно остава без работа.

В тази безизходна ситуация се свързва с летците майор Бошнаков и поручик Йорданов с цел да осъществят бягство през границата.

С помощта на местен човек в село Иваново успява да организира бягството през българо-турската граница в нощта на 16-ти срещу 17-ти август 1948 г.

Предадени са от информатор, който ги заблуждава за местоположението им и организира засада от граничен отряд и милиционери. Капитан Руси Русев е убит при оказване на съпротива.

Гробното му място е неизвестно.

_______________________________________________________

Снимка 3 : Йордан Георгиев е български летец от бомбардировъчната авиация на Въздушните на Негово Величество Войски.

Роден е на 16.07.1917 г. в гр. Сливен, в семейството на генерал Георги Йорданов и Мария Зафирова.

Завършва Военното училище на Н.В. през 1940 г. в 59-и випуск „Балкански“ в гр. София.

През 1941 г. е произведен в чин подпоручик. След завършването си започва работа на летище Ямбол и в последствие през 1944 г. служи на летище Пловдив в състава на 5-ти Бомбардировъчен полк

В периода 1942-1943 г. е изпратен в Германия, където специализира като военен пилот във въздушното разузнаване във военната база в Бромберг.

През 1942 г. се жени за Слава Кралева, с която имат три деца.

Бил е всеотдайно предан на професията и военните си другари.

Неговият девиз е бил „Бъди летец, дори мъртвец, но никога подлец“ .

След 9 септември 1944 г. е поддържал семействата на загиналите си колеги и тези, които са били задържани от комунистическите власти.

Уволнен е от армията през 1945 г. След уволнението му започва да се занимава с производство на дървени играчки. Семейството му прави опити да напусне София.

В началото на 1947 г., след многократни арести в Държавна сигурност, е задържан и лежи в затвора за 4 месеца.

След излизането си от затвора се свързва с летците майор Николай Бошнаков и капитан Руси Русев, с които решават да осъществят бягство през границата.

С помощта на местен човек в с. Иваново, Ямболско, успяват да организират бягството си през българо-турската граница в нощта на 16-ти срещу 17-ти август 1948г.

Предадени са от информатор, който ги заблуждава за местоположението им и организира засада от граничен отряд и милиционери. Поручик Йордан Йорданов е убит, заедно с другите летци, при оказване на съпротива.

Гробното му място е неизвестно.

Посмъртно е произведен в чин подполковник с Министерска заповед К-684 от 14.10.1993 г.

_______________________________________________