"НАМ НУЖНИ СА НИ ХРАБРЕЦИ -
ЗАДАВАТ СЕ БАРУТНИ ЖЪТВИ!
ПОНЕ СТАНЕТЕ, ВИЕ, МЪРТЪВЦИ,
ЗАЩОТО ЖИВИТЕ СА МЪРТВИ...! "
На 7 август 1977г., в затвора в Пазарджик е удушен по поръчка на уродливите комунисти - Георги Атанасов Заркин. Български политически затворник, журналист и поет. Второ поколение антикомунист след идването на комунистическата власт (9 септември 1944г.) баща му Атанас Лазаров Заркин както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда в местност Черната скала над Боровец. Георги Заркин също е убит без съд и присъда по време на престъпния комунистически режим в България. Благодарение на велики българи като Заркини и хилядите загинали български борци за свободата на България от гнусно, съветско робство, то днес може гордо да казваме, че българският народ не е били безропотна, робска маса и се е борил срещу поробителите си от Москва. На 10 ноември 2014г. Георги Заркин е удостоен посмъртно с ордена „За гражданска заслуга "Първа степен".
„Нам нужни са ни храбреци-
задават се барутни жътви!
Поне станете, Вие, мъртъвци,
защото живите са мъртви…”
От 1975г. е в Пазарджишкия затвор, където две години по-късно, на 7 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това че негови стихове са четени по Радио „Свободна Европа".
„Вътре влизат двама криминални затворници, които извършват физическото убийство чрез задушаване с притискане на възглавница към лицето и биене с маркучи, за да няма фрактури”
Роден е в село Бели Искър, Самоковско през 1940г., в семейството на каменоделеца Атанас Лазаров Заркин и домакинята Гена Заркина.
Георги Заркин завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник Самоковска комуна. През 1963г. започва работа като фоторепортер във вестник Земеделско знаме.
Година по-късно, през 1964г. се запознава с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965г., Георги Заркин разпространява позиви призоваващи за въоръжена борба, като ги подписва от името на несъществуващата Врачанска революционна организация. За тази си дейност е арестуван и осъден 6г. лишаване от свобода от Софийски окръжен съд. Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския, където получава още две вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература и е убит на 7 август 1977г.
"Преценявайки доказателствата, съдът приема, че подсъдимият е разпространил въпросните материали. От съдържанието на тези материали се вижда, че те съдържат неверни клеветнически твърдения, засягащи нашия държавен и обществен строй. Тези материали са пълни с гнусни клевети срещу нашия държавен и обществен строй. Не само това, но с тези материали той възхвалява извършването на престъпления срещу НРБ. Само да вземем втория стих от "Марш на българските политзатворници". В този стих той зове на борба, на бунт срещу народната власт. Такава възхвала на престъпление против НРБ се съдържа и в протеста, отправен до зам.-началника на затвора, където говори за освобождението на България. От съдържанието на тези материали се вижда, че се цели да се отслаби властта на НРБ, както и да се създадат затруднения на народната власт. Тези материали сочат контрареволюционния умисъл на подсъдимия. Затова с деянието си той е консумирал престъпния състав на чл. 108 от НК, по който текст съдът го признава за виновен и наказва.“
"Какво говори и пише Заркин, другари съдии? Той пише, че "Русия ни доведе до просия". Ако е така, ако Русия води до просия, то нямаше да помага на наводненията в Индия, в Бангладеш и в Бразилия. Русия нямаше да изпраща чрез Червения полумесец и Червения кръст помощи на хората от Африка. Къде е тази просия, Заркин, когато именно Русия облече народите. Ако не беше тя, детето ти сега щеше да стигне до просешка тояга. Георги Заркин с поведението си досега не е дал основание да се разбере, че той не може да има друго отношение към народната власт освен вражеско. А аз трябва да му кажа, защото той сам не може да стигне до тази истина, че ако не беше Русия, нямаше да има Народна Република България. А нима този стих на Заркин не говори за известни и определени антинародни отношения към известни политически тенденции? А народът на СССР ни помага и неслучайно Георги Димитров е казал, че: "Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество.“
____________________________
"ПРИВЕТ, О БРАТСКА НАМ РУСИЯ!
ЩО НИ ДОВЕДЕ ДО ПРОСИЯ."
Присъда, 1968
_________________________
Посмъртно са издадени:
1. "Отвъд чертата" (1994г.)- стихосбирка
2. "От храма на самообречените" (2011г.) - стихосбирка
3. Приливи и отливи (2012г.)
4. Чест (2008г.) - роман.; 2015г. - второ издание
5. Вулкан 1996 и Вулкан (втора част)- 2006г.
„Това се казва „яка сплав"
от кръв и плът — в метал споен,
това се казва „българин корав"
във мъки и тегло - роден..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.