НЯМА ДА ОТСТЪПЯ НА ТУРЦИТЕ ТЕЗИ СЕЛА, В КОИТО ВЧЕРА МЕ ПОСРЕЩАХА КАТО ОСВОБОДИТЕЛ

 "АЗ НЕ ЩЕ ОТСТЪПЯ НА ТУРЦИТЕ СЕЛАТА, В КОИТО ВЧЕРА БЯХ ПОСРЕЩНАТ КАТО ОСВОБОДИТЕЛ!“

- Владимир Серафимов

__________________________

163 години от рождението на един от най-великите български военни, офицер и полковник. Останал в българската история като Спасителят на Родопите. Герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912-1913). През Балканската война (1912-1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Славейково, Петково, Давидково, Момчиловци.

„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.

Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа

Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите :

„НЯМА ДА ОТСТЪПЯ НА ТУРЦИТЕ ТЕЗИ СЕЛА, В КОИТО ВЧЕРА МЕ ПОСРЕЩАХА КАТО ОСВОБОДИТЕЛ“

По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки. Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).

„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност и обич към всичко българско ни обхващаше“.

Атанас Сулинанджиев от село Устово.

„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“.

поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк.

Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.

В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За Храброст“ III степен.

По време на Междусъюзническата война, полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и Полк в битката при Криволак.

През Първата световна война е командир на I бригада от Осма Тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.

Полковник Серафимов умира на 7 април 1934 година в София.