213 ГОДИНИ ОТ ИЗГАРЯНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА ГРАД СВИЩОВ ОТ РУСКИТЕ ВОЙСКИ ТОЧНО НА КРЪСТОВДЕН
За този варварски акт пише Петър Гудев в своята уникална книга "Историята на източния въпрос преди освобождението на България.
"Руската войска добила заповед да изгаря до дъно всяко селце ,което трябвало да напусне , под предлог ,да не остава храна на турците и защото обкопите , с които обикновено биват заградени крайните селски къщи, служели та турската войска ; градовете Никопол, Свищов и Силистра да се унищожат , а Русе да остане като център.
В няколко дни тези градове станали равни съ земята.
На генерал Сен Приест се паднала честьта да разори Свищов.
От целия град не останал камък върху камък.
„Жителите на брой 16-20 хиляди ,бяха съвършенно изтребени .Дълго време се срещаше тук там по някой скитник в околностите да търси място за подслон, както правят гладните кучета в запустелите от чума местности. Само едните гълъби , които изобилстват из турските градове ,бяха останали де се вият над грозното купище“ ,казва Jucherean. Плевен ,Вратца, Ловеч и Севлиево не по - малко запустели. Както Гурко направи съ Стара Загора през последната война ,така и Воронцовъ сега завзел тия градове , отвлякъл всичко , което можело да послужи за провизии на руските войски и после ги оставил на турските орди да довършат разорението .
Въ руския лагер не искали да знаят ,че България се обръща на пустиня, защото русите не губели нищо от тези опустошения; наопаки ,тия стратегически точки открити , нахлуванията ставали по – лесно ,което било печалба за тях!“/Петър Гудев/
На снимката Свищов през 1834 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.