ПАМЕТ: ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ПОДП.ИНЖ. ПЕТЪР ПЕТРОВ!

 ПАМЕТ: ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ПОДП.ИНЖ. ПЕТЪР ПЕТРОВ! 

На този ден през 1944 г. в 18.30 ч. един достоен български офицер - подпоручик инж. Петър Петров, отказва да предаде личното си оръжие на съветските окупатори и се самоубива. Това е нашият национален герой, за чиято памет трябва да запалим свещ. И да жалим за поробената на този ден славна българска държава. 

Години наред "учители" преподаваха за фалшивите "геройства" на терористите у нас - т.нар. партизани. Истината за яркото родолюбие на подпоручик Петров оставаше скрита. Но днес именно тя грее като светъл лъч в този черен ден от българската история. И имаме пълно основание да говорим за подвиг равен на подвига на революционера Ангел Кънчев, който на 5 март 1872 г., обграден на русенското пристанище също от врагове на България и за да не бъде заловен жив, сам слага край на живота си. 

Последните думи на националния ни герой от 9 септември 1944 г., подп. инж. Петър Петров, по свидетелски спомен, са: " Български офицер не предава оръжието си! Да живее България"

Да, имало е и такива българи - достойни, честни, верни на отечеството ни. Но не на тях са издигнати паметници у нас, а на техните убийци - червени терористи и съветски окупатори. Това е нашият незаличим от времето национален срам. И тук е мястото да си припомним думите на Апостола на българската свобода Васил Левски: "Ако е сгрешено, да се поправи!" Сгрешено е. Тотално е сгрешено. Неморално е, антибългарско е, с паметници да се доволстват окупаторите на България и техните български слуги. А националните ни герои да тънат в забвение. 

Дълбок поклон пред саможертвения подвиг и паметта на подп. инж. Петър Петров - избрал смъртта пред унижението да преклони глава пред окупаторите на България.