През комунизма този бунт бе наричан Войнишко или Владайско „ въстание“, бе прехвалван и изучаван...

 24.09.1918 г. – Избухва бунт сред отстъпващите войски на Българската армия в Първата световна война.

През комунизма този бунт бе наричан Войнишко или Владайско „ въстание“, бе прехвалван и изучаван...  Сега се определя, като „опит за държавен преврат, за насилствено изменение на съществуващия конституционен строй“...

Какво се случва? ...

Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България. 

На 24 – 25 септември част от недоволни войници образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един бунтовнически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. 

На път за Радомир се събират около 4000 – 5000 метежници. 

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз - Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора и на другия ден заминават за там, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Те обаче решават да оглавят метежа. 

Така на 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател (държавен глава) е провъзгласен Стамболийски, за главнокомандващ – Даскалов.  Оставят позициите си срещу сърбите и ... подготвят настъпление срещу ... София, като основните сили се придвижват от Радомир през Перник за село Владая. 

Изненада ли е това? 

Стамболийски още през 1914 г., изразява в Народното събрание надеждата си за победа ... на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, заявява: 

„В момент като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм ...южен славянин“. 

Правителството организира своите сили. Към 25 септември разполага в София само ...с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, повечето от тях от юнкери от Военното училище. После пристигат подкрепления, сред които 4 германски роти и артилерийска батарея. Частите са разположени между склоновете на Витоша при с. Княжево и района на кв. Захарна фабрика. 

На 26 септември генерал Савов предоставя влакове, които да извозят недоволните в страната. С няколко влака отстъпващи части и придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени... Но на 28 септември при Захарна фабрика пристига влак и преди опитите да започнат преговори отстъпващите войници от откриват огън по БЪЛГАРСКИТЕ Офицери и юнкери. След началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Войниците от влака дават голям брой убити и ранени, след което се ...предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти. 

Райко Даскалов не взема поука от случилото се, а поставя ултиматум - до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На 29 септември, срока изтича и 3 колони настъпват към столицата. 

- Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с бой превзема село Княжево. 

- Лявата колона се спуска през билото на Люлин и отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от 

- Дясната колона обхожда Боянския редут и атакува от всички страни. 

Привечер настъплението е спряно и това дава възможност на правителствените части да се организират. Рано сутринта на 30 септември преминават в контранастъпление. Разбунтувалите се войници, уплашени от чуждите са разгромени и от своите... 

На 2 октомври е превзет Радомир, с което бунтът е окончателно потушен. 

Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени. 

Всички ли напускат фронта в последните дни от войната?   

Не! Един от тях е майор Христо Луков. Той вижда, че командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници и сърбите ще се възползват от това критично за България положение. Така и става, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък. Почти обезлюдените български позиции са обсипани със снаряди. На позицията е останал само безстрашният БЪЛГАРСКИ АРТИЛЕРИСТ... с четири оръдия. И в този критичен момент българските оръдията му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. После примирието било подписано и на другия ден сръбският командир подполк. Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари, които подаваха снарядите на майор Луков за стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но се овладял, събрал достойнството си и поздравил майор Луков за големия подвиг. “В историята на Франция има също един, който останал сам да брани Родината си – маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери!” 

Сега можем да оценим геройския подвиг на майор Луков. С безстрашието си той спасява град Кюстендил, за ДА ОСТАНЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДЕЛИ! Защото след завземането му сърбите щяха да претендират и го включат в Ньойския договор като част от “Велика Сърбия”.

За бунта, наречен „въстание“ има паметници дори до днес. В Княжево има 2 паметника, срещу „Черния кос“ и 500 метра над него, в местността ...Кърлежа. 

Паметник на избягалите от чуждите, за да се бият с БЪЛГАРИ, има и на Захарна фабрика... 

Е, статуята, на войника обърнат с надежда към София, наричаха още в соца „Чакащ за софийско жителство“...

После самоопределилият се за "южен славянин“ взема властта и управлява България... Той и съратникът му Райко Даскалов имат паметници, на техни имена има населени места...

А ген. Христо Луков в 1943 г., е убит от комунистите пред дома си и очите на дъщеря си. После отричат личността и делото му, правят възможното да се забрави... 

НЕГОВ ПАМЕТНИК НЯМА...

/снимки - ген. Луков и "паметниците"/