Преди 20 години на днешния ден в град Сер, Егейска Македония, (днес Серес , Гърция), в катастрофа умира, при неизяснени докрай обстоятелства - Благой Стефанов Шклифов. Той е виден български езиковед и диалектолог, изследовател на крайните югозападни български говори. Насилствената му смърт слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.
Събраните от проф. Шклифов автентични спомени на жители на Беломорска Македония свидетелстват за нечовешките мъки, през които са преминали дедите ни в последния им опит да съхранят българщината. Негова е книгата "На кол вода пиехме" за жестокия геноцид върху беломорските българи, премълчаван и до днес от официалната ни история и държавна политика. Книгата се издава едва за първи път в България преди няколко години.
Родом от българското костурско село Черешница (Беломорска Македония, а днес Поликерасос, откраднато от Гърция). В края на април 1948г., по време на гръцката гражданска война Благой Шклифов е отвлечен от комунистическите сили извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци. След кратък престой във Вардарска Македония е изпратен в Унгария, където завършва средното си, а по-късно и висшето си образование, специалност Руска и българска филология. През 1964 г. се мести в София, а от 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН. Езиков консултант на филма „Мера според мера“. През 1964 г. се установява в София, където записва докторантура, посветена на българската историческа фонетика с оглед на македонските говори. През 1969 г. в София се преселват и родителите на Шклифов. От 1971 г. работи в Института за български език при БАН. През 80-те и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и дисциплините "Историческа граматика на унгарския език" и "Унгарска диалектология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
С подписване на Берлинския договор през 1878 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния.
През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Метаксас. Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити, а онези, които остават, живеят в болка, самота и страх. И въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух.
Шклифов критикува стесняването на диалектната основа на книжовната норма на българския език и дискриминирането на словното богатство на западните български говори след 1878 година. Правописната реформа от 1945 г., премахването на буквата ят (ѣ) той определя като антинационално решение, основа за национално разединение и противопоставяне на източни и западни български говори. Така според него се улеснява създаването на друга българска книжовна норма - тази в Република Македония, определена от него като „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.