Последователи

петък, 22 септември 2023 г.

Да живѣе свободна и независима България!

 На 22 септември 1908г., преди 115 години е обявена Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

" Манифестъ къмъ българския народъ"

"По волята на незабвенния Царь Освободитель, великиятъ братски Руски народъ, подпомогнатъ отъ добритѣ ни съсѣди, поданици на Негово Величество Румънския Кралъ, и отъ юначнитѣ Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣзъ вѣкове оковаваха България, нѣкога тъй велика и тъй славна.

Отъ тогава и до днесъ, цѣли тридесетъ години, Българскиятъ Народъ, непоколебимо вѣренъ къмъ паметьта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяванъ отъ тѣхнитѣ завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде отъ нея подъ Мое рѫководство и онова на о' Бозе почившия Князъ Александъръ, държава, достойна да бѫде равноправенъ членъ въ сѣмейството на цивилизованитѣ народи. Винаги миролюбивъ, Моятъ Народъ днесъ копнѣе за своя културенъ и икономически напрѣдъкъ; въ това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣба да прѣчи за прѣуспѣването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бѫде споредъ както той иска.

Българскиятъ народъ и Държавниятъ му глава не могатъ освѣнъ еднакво да мислятъ и едно да желаятъ.

Фактически независима, държавата Ми се спъва въ своя нормаленъ и спокоенъ развой отъ едни узи, съ формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Азъ и Народътъ Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една отъ друга, ще иматъ всички условия да създадатъ и уякчатъ приятелскитѣ си връзки и да се прѣдадатъ на мирно вѫтрѣшно развитие.

Въодушевенъ отъ това свѣто дѣло и за да отговоря на държавнитѣ нужди и народното желание, съ благословението на Всевишния прогласявамъ съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно съ народа си дълбоко вѣрвамъ, че този Ми актъ ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия просвѣтенъ свѣтъ.

Да живѣе свободна и независима България!

Да живѣе Българскиятъ Народъ!

Издаденъ въ древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесетъ и втората годишнина отъ Нашето царуване

На първообразното съ собствената рѫка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:

ФЕРДИНАНДЪ I

ПРИПОДПИСАЛИ: Министъръ Прѣдсѣдатель и Министъръ на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: [Алъ. Малиновъ] Министъръ на Външнитѣ Работи и на Изповѣданията: [Ст. Паприковъ] Министъръ на Вѫтрѣшнитѣ Работи: [М. Такевъ] Министъръ на Народното Просвещение: [Н. Мушановъ] Министъръ на Финанситѣ: [Ивъ. Салабашевъ] Министъръ на Правосѫдието:[Т. Кръстевъ] Министъръ на Войната: [генералъ Д. Николаевъ] Министъръ на Търговията и Земледѣлието: [А. Ляпчевъ]"

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Промяна на обстановката

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

Обявяване на Независимостта

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:

1. Руско-турски протокол (1909),

2. Българо-турски протокол (1909) и

3. Руско-български протокол (1909).

Според тях:

Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878г.,

Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,

България се задължава да изплати на Русия в срок от 75г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Интересен момент е и самото признаване на тази титла. Цар = кесар = цезар. И тъй като Русия претендира да бъде „Трети Рим“ никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910г. в подготовка на балканските войни Фердинанд е в Петербург, където организират тържествена, "царска" церемония за посрещането му.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Pазлични български академични изследователи на историята са анализирали и оценявали по различен начин акта от 22 септември 1908г.:

Проф. Георги Марков:

„Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари преди две години на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина - с царя, със семейството му, с правителството. 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998г., когато става официален. Сега се пада в понеделник, преди 100 години пак е било в първия ден от седмицата. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен - султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията "Източните железници", която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход - стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908-1909г.“

Проф. Никола Георгиев:

„Обявяването на независимостта безспорно е събитие. Но още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие. Обяснението защо е така е дълго. И международното положение, и действията на Австро-Унгария, и прочее. Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и не само на тях. Те биха затруднили разумните държавници.

Независимостта е дело на европейската дипломация, както обикновено става с България. Единственото действие в България, което е било неподкрепено от европейската дипломация и дори му е пречено, е Съединението през 1885г.“

Проф. Ивайло Дичев:

"Независимост“ е идеална категория, противопоставена на „зависимост“ – всички реални страни се намират някъде по средата. Най-независимата страна в момента, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния й дълг. Българската независимост има важни символични измерения, но какво реално се е случило? Ами прехвърлят се плащанията от Турция към Русия, България става зависима от Русия. Тъкмо в началото на века, преди въпросната независимост, е най-големият разцвет на българската икономика. Защо ли? Независимостта трае четири години, след което войни, катастрофа... В много по-тежка зависимост влиза България след 1919г. със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, после Съветският съюз. Независими за кратко бяхме в началото на 90-те, предполагам, никой не иска да се върне към този период, който свърши с влизането в НАТО и ЕС. Аз лично бих предпочел да говорим за свободно избрана зависимост (и да се гордеем, когато успеем да я постигнем!). Обвързване, което си избрал в собствен интерес; другото е ритуалистика. Гордите понятия на ХIХ век днес почват да стават не просто неадекватни, но и опасни. Навлизаме в свят на все по-дълбоки взаимни обвързаности."




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Генерала който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, французи. италианци и руснаци

 На 25 януари 1945 година, умира великия български генерал Тодор Кантарджиев, който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, фра...