На 3 септември 1903г., в Мориховските висоти при завоя на Черна, по време на славното Илинденско-Преображенско въстание, в героично сражение с турски аскер, загива Манол Розов (само на 25г.). Той е български революционер и национален герой, войвода на ВМОРО. Един от легендарните образи по време на Илинденско-Преображенското въстание през бунтовната 1903г.
Роден е в 1878г. в българското костурско село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция.
Брат е на дееца на ВМОРО, Михаил Розов.
Завършва Костурското българско третокласно училище, а след това учи в Солунската българска мъжка гимназия. В 1900г. Розов завършва Битолската българска класическа гимназия и влиза във ВМОРО.
При завръщането си от Гърция с товар оръжие заедно с Васил Чекаларов е заловен и затворен в Корча. След освобождението си от октомври 1902г. е учител в Бобища. От пролетта на 1903г. е в нелегалност и на Смилевския конгрес през пролетта на 1903г. е избран за член на Костурското горско началство. През Илинденското въстание оглавява Бобишката чета и участва в превземането на паланките Невеска и Клисура. В края на август заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков е начело на отряда тръгнал към Леринско и Прилепско. Загива на 3 септември 1903г. на връх Сокол (Сокле) в планината Нидже над село Пожарско (днес Лутраки, Гърция).
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
„Манол Розов от с. Бобища, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун, ръководител на Пополекол до въстанието, всецяло посветен на благото народно, геройски и славно умря в люто сражение с турските орди и не в родния си край, а по неволю, чак в Мориховските висоти при завоя на Черна."
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.