И лъва стоеше страшен на челото му, всеки момент, всеки момент и щяха да полетят срещу омразния враг, всеки момент щяха да се врежат в кървава и бясна схватка с настъпващите турци”.

 На 5 октомври 1912 г., започва Балканската война, която трябва да се превърне в бъдещото победоносно българско обединение или осъществяването на дълго чаканият национален идеал – всички българи в една териториална цялост под скиптъра на българския цар Фердинанд. Българското население приема войната като нещо наложително. Из цялата страна цари веселие, че най-после ще бъде постигнато освобождението на българските братя в Македония и Одринско.

На същата дата българският цар Фердинанд отправя към народа си манифест за обявяване на войната, останала в историята като Балканската война. Думите на този документ сякаш изразяват чувствата на целия български народ тогава:

„Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България… Провидението обаче е отсъдило инак…Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот… Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешките права на християните в Турция е обявена.”

При избухването на войната 64 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Импулсът за свобода ги носел на крилете си, събирал ги от селата, градовете и от чужбините, за да ги захвърли в кървавите окопи.

И така освобождението на Горна Джумая, днешен Благоевград, става факт. Части на VII-а Рилска дивизия преминават охраната на границата на османската империя, намираща се на моста на р. Рилска при село Бараково и освобождават днешния Благоевград. Частите на българската армия продължават победоносния си поход на юг и така освобождават окончателно от османско иго целия Пирински край.

След този успех 3-та бригада на Седма пехотна рилска дивизия настъпва на юг по течението на Струма и завзема Орановския пролом. През това време главните сили на османския Струмски корпус се съсредоточават в Кресненския пролом и настъпват на север с намерението да нахлуят на българска територия през Бараково и да подсигурят от изток операциите на Вардарската армия в битката при Куманово.

На 9 октомври авангардните части на противниците се сблъскват в района на Симитли. В началото на боя османците превземат града (разположен по това време само на десния бряг на Струма), но българите, които са заели по-удобни позиции за артилерийски обстрел, ги контраатакуват и отблъскват. Друга османска колона стига Осенова, ляв приток на Струма, но също е принудена да отстъпи. В резултат на боя за Симитли опитът за османско настъпление към Дупница е пресечен.

Три дни по-късно 3-та бригада настъпва към Кресненското дефиле и в боя при Крупник отблъсква главните сили на Струмския корпус.

Огромните успехи на българския войник не остават незабелявани от европейската преса и военна мисъл.

Из руския вестник „Известия” се описва по изключителен начин бойният дух на българина: „На Нож! В един трепет, който обхващаше българският войник. Не, това не беше страх, той беше влизал и друг път на нож, това беше еуфория, мощна, могъща жар изпълнила вените му, огън горящ в очите му.. И лъва стоеше страшен на челото му, всеки момент, всеки момент и щяха да полетят срещу омразния враг, всеки момент щяха да се врежат в кървава и бясна схватка с настъпващите турци”.

Битката за освобождението на Горна Джумая за пореден път доказва, че силата на българският дух е несломим в името на Майка България!