Как комунистите ампутираха Антон Страшимиров

 Как комунистите ампутираха Антон Страшимиров 

„Клаха народа си...“ е само половината истина. Началото на изречението обаче липсва. То касае ония, които „подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха“, след метежа през септември 1923 г. Това са професионалните революционери -  Георги Димитров и Васил Коларов! Ето го и пълният текст на позива, който комунистическите агитатори ампутираха:

**************************************************************

ДО БЪЛГ. УЧИТ. СЪЮЗ, ДО Д-ВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ В СОФИЯ И ДО ДОМА НА ИЗКУСТВАТА ВЪВ ВАРНА

"Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни - хулени и гонени често от най-близките си - хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха, нито онези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, - нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.

Да се конструират комитети с двояка задача: 1/ да се установи числото на озлочестените по селища (истината се забулва и досега, очевидно тя е ужасна, та има уплаха от чудовищността на деянията и страха от потресената обществена съвест) и 2/ да се пристъпи към събиране на средства чрез утра и вечери, театра, кинемо-спектакли, концерти, худож. изложби, литературни сборници и книжовни лотарии.

За една книжовна лотария оставям в разположение библиотеката си и своите издания - книги за 75 000 лв."

С почит: А. СТРАШИМИРОВ

*************************************************************

Антон Страшимиров пише позив за подпомагане на пострадалите, защото Коминтернът, организирал въстанието, не се интересува от съдбата на почернените семейства. Праща го във вестник „Лъч“, легално издание на БКП. Редакторът Иван Ганчев се чуди дали да го публикува. Той е против скалъпеното въстание, но какво ще каже Коминтернът?

Все пак позивът излиза на 12 ноември 1923 г. с бележка: „Писателят Антон Страшимиров ни изпрати настоящия позив още преди две седмици. По независещи от нас причини не можахме да го обнародваме навреме и го даваме едва днес.“

През 1963 г. издателство „Български писател“ пуска том 7 на Страшимировите съчинения. Там позивът го няма, има бележка на страница 475:

„Още докато се носи димът от опожарените села и отеква зловещото ехо на картечниците, той отправя своя знаменит позив, който апелира за оказване на помощ на семействата на убитите работници и селяни, които не можели да очакват подкрепа от тези "...които клаха народа си, както и турчин не го е клал“.

Литератори, историци и журналисти с пагони веднага вкарват в обращение удобния цитат. Има и такива, които не го ползват, но си мълчат. Едните и другите днес са най-върлите защитници на тезата, че това е първото антифашистко въстание и Коминтернът няма нищо общо с него. 

Използвайки архива на Коминтерна, а така също и български и руски архиви, проф. Веселин Янчев в книгата си Септември 1923 г. Провалът на едно поръчано въстание ден по ден проследява натискът, на който са подложени българските комунисти от страна на Коминтерна за организиране на въстанието. Както пише проф. Янчев - два месеца БКП се противопоставя на коминтерновския натиск. Едва в средата на август българските комунисти най-сетне приемат становището на базираната в Москва организация за въстание. Коминтернът не се интересува от положението на българските работници и селяни. Московските болшевики продължават да бълнуват световна революция и България е част от техния пъклен план. След като се проваля емисарите на Коминтерна – Димитров и Коларов, бягат от България през Сърбия още на 26 септември. С американски пакард, купен с болшевишки долари. Те знаят, че няма да бъдат наказани за деянието си в България от Коминтерна. Все пак двамата са професионални революционери, т. е. хора, които срещу определено заплащане вършат определени услуги. Те са заработили своите долари, вдигайки въстание и се прибират у дома - в Москва. Готови за нови поръчки, срещу съответното заплащане.