КОЙТО ИМА ТЕЛЕФОН Е ФАШИСТ

 На 10 октомври 1946 г., в концлагера на комунистическия режим, "Росица", след жестоки изтезания умира легендарният Иван Бонев Бонев - български офицер, полковник и спортен деятел.

Роден е на 15 февруари 1895 година в пловдивското село Каратопрак. През 1917 година завършва Военното училище в София. Започва военната си служба през 1917 като взводен командир в девети пехотен пловдивски полк. От 1919 година е командир на взвод в Двадесет и осми пехотен стремски полк. Служи и в 10-и пехотен родопски полк. На следващата година става командир на рота в девета пехотна дружина. Между 1924 и 1925 изкарва курсове за повишаване на квалификацията на офицерите. През март 1931 е назначен за командир на тежкокартечна рота към 21-ва пехотна дружина, след което служи в 9-а пехотна пловдивска дружина. От 1938 г. служи в 2-ра пехотна тракийска дивизия. От 1941 година е командир на пехотна дружина в Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк (Гюмюрджина). На 21 май 1942 година е назначен за командир на 9-и пехотен пловдивски полк на Н.Ц.В. Княгиня Клементина. Има орден „За храброст“, 4-та степен, 1-ви клас.

През септември 1944 г., на полк. Бонев се налага да поведе своите войници в боеве срещу довчерашните съюзници - германците. Докато край Кюстендил командирът окуражава своите бойци и среща несгодите на фронта заедно с тях, нахлулите в Пловдив партизани разграбват къщата му. На възраженията, които отправя съпругата на полковника, комунистите отговарят, че семейство Боневи са фашисти. Аргументът им за това заключение е поразителен - 

" КОЙТО ИМА ТЕЛЕФОН Е ФАШИСТ". 

Това е и зловещо предзнаменование за "правосъдието", което няколко месеца по-късно, така наречените "народни съдилища" ще започнат да налагат.

На 6 януари 1945 г., полковник Иван Бонев е арестуван в кабинета си. Нищо не трогва „народните“ съдии. За тях принципите на наказателния процес се свеждат до повелята „Никой не трябва да бъде оправдан.“ Полковник Бонев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а имуществото му е конфискувано. Но през април 1946 г. неочаквано е освободен. Искат от авторитетния офицер да призове гражданството да гласува за листата на Отечествения фронт на предстоящите избори. Иван Бонев категорично отказва и той се превръща в емблема на политическата съпротива срещу настъпващия еднопартиен режим. Приканят го да напусне Пловдив, но Бонев отново не се подчинява. На 5 април 1946 година е реабилитиран, но през юни е арестуван отново и интерниран в концлагера „Росица“, където воювалия и оцелял в две войни Иван Бонев издъхва от мъченията и от непосилния труд, на 10 октомври 1946 и оставя сираци две невръстни деца.

След 10 ноември 1989 г. пловдивските граждани изваждат от забвение името на знаменития командир. Улицата, на която се е намирала къщата му, днес носи името „Полковник Бонев“.

През 1997 г. Върховният касационен съд признава присъдата на „Народния“ съд за недоказана и го оправдава. През 1993 г. Инициативен комитет от пловдивски общественици отправя предложение до правителството и до президента Жельо Желев. Идеята е полковник Иван Бонев да бъде посмъртно повишен в чин генерал-майор. Президентът отказва да подпише указа. Мотивът му: „Да не ровим в миналото“…

ПОКЛОН И ВЕЧНА ПАМЕТ НА ТОЗИ ДОСТОЕН БЪЛГАРИН!