СВЕТЕЦЪТ ВЕРООТСТЪПНИК – ЧАСТ 1

 СВЕТЕЦЪТ ВЕРООТСТЪПНИК – ЧАСТ 1

На днешния ден някои празнуват „свети“ Александър Невски. Пускам два откъса от моята книга „Империята на пошлостта“, от които става ясно какви са воинските му постижения и доколко е бил светец.

Нека да видим какви битки е спечелил Александър Невски, за да си извоюва място в челото на руския рейтингов на най-великите пълководци в света.

„Велик княз, мъдър държавен деец, знаменит пълководец – давят се от възторг администраторите на сайта. – Наричат го безстрашен рицар. Заедно с немногочислената си дружина през 1240 година разгромил шведите в Невската битка, заради която и получил своето прозвище. Отвоювал родни градове от Ливонския орден в Леденото побоище на Чудското езеро, като с това спрял идващата от Запад безжалостна католическа експанзия на руските земи.“ За по-голяма яснота трябва да имаме предвид, че според российските източници битката на Чудското езеро или „Леденото побоище“ както те я наричат, за да преувеличат мащабите ѝ, се е състояла през април 1242 година. 

Това изложение обаче поражда някои съмнения.

От 1236 до 1240 година монголските отряди на хан Бату превземат почти всички предимперски княжества освен Смоленското и Полоцкото. За каква „безжалостна католическа експанзия“ става дума, щом още преди битката на Чудското езеро като естествена последица от монголската експанзия всички „руски“ князе, включително Александър Невски, вече са били безропотни васали на монголските ханове? Векове наред единствено властващият в момента хан е определял кой от мераклиите за престол да получи ярлък (разрешение да князуват)? 

А колко ли е бил голям шведският отряд, който Невски разгромил с „немногочислената си дружина“? 

Отговорът не е изненадващ: „още по-малоброен“. Толкова малоброен, че в шведските източници изобщо не се споменава за подобно сражение. Вероятно става дума за някоя от честите погранични схватки, чието значение е било силно преувеличено от местните летописци. В интерес на истината трябва да отбележим, че някои российски автори също се съмняват, че е имало такава битка. Затова пък според „Википедия“ Александър Невски имал 1300-1400 воини, а Улф Фасе (шведският военачалник) разполагал с 5000 души, тоест с три-четири пъти повече.

Като вземе предвид какво е било съотношението на силите и какъв е бил резултатът от състоялата се две години по-късно битка на Чудското езеро, човек остава с впечатлението, че летописците са изсмукали тези числа от пръстите си. 

Римуваната хроника на Ливонския орден съобщава, че при Чудското езеро всеки рицар се сражавал средно срещу 60 човека на Александър Невски и че в битката са загинали 20 рицари, а шестима са били пленени. Военният историк Разин, на чиято книга се позовава „Википедия“, твърди, че немската войска е наброявала 10-12 хиляди души, а предвожданите от Невски воини от Новгород и Владимир били 15-17 хиляди. С други думи, ако се вярва на руските историци, в „Леденото побоище“ са участвали 25-29 000 души, а резултатът от нея бил смехотворен – 20 убити и 6 ранени. 

Очевидно летописците от предимперските княжества и тук са дали пълен простор на фантазиите си, за да преувеличат значението на битката. Но защо тази битка е останала в историята въпреки незначителните от военна гледна точка резултати? 

Причината е, че придаваното ѝ значение постепенно се изместило от военната към съвсем друга сфера. Победата на Чудското езеро започнала да се схваща като тържество на православието над католичеството. Три века по-късно Руската православна църква канонизирала „благоверния княз“ Александър Невски за светец въпреки неговите политически прегрешения, жестокост и несправедливост и дори насилственото вкарване на жителите на Новгород под ярема на Златната орда, по-популярното в Европа название на Кипчакското ханство. На военната страна на неговите победи не обръщали особено внимание. Векове наред российските историци подминавали битката на Чудското езеро като маловажна. 

Нещата се променили, след като през 1938 г. режисьорът Сергей Айзенщайн заснел филма „Александър Невски“ и създал нов култ, чиито внушения били много удобни на съветската власт и лично на Сталин. Три години по-късно филмът получил Сталинска награда – до голяма степен заради избухването на Втората световна война. Историкът Игор Данилевски смята, че от този момент в руското обществено съзнание се появил и укрепнал геополитическият мит за битката на Чудското езеро, който на свой ред отново засенчил православния: „Княз Александър станал главен защитник на Рус от западноевропейските посегателства, а Леденото побоище – символ на успеха по този път.“ 

Но от какво са били породени политическите прегрешения на „мъдрия държавен деец“? Причината за тях се корени в една характерова черта на Александър, която е толкова ярка, че затъмнява всичките приписвани му достоинства: неистовата жажда за неограничена власт. Ненапразно само половин година след победата над шведите Новгород изгонил княза заради неговия деспотизъм. 

В името на властта Александър е бил готов на всичко – досущ като баща си, княз Ярослав, за когото Лаврентиевският летопис съобщава: „През лято 6753 (1245) великият княз Ярослав със своите братя и синове отиде в татарите, при Бату.“ Александър – „мъдрият държавен деец, знаменитият пълководец“, чиято най-голяма победа била не над огромна войска, а над шепа ливонски рицари, пропътувал заедно с баща си огромно разстояние, за да се поклони на монголските завоеватели и да им оближе ботушите. Великият княз Александър наследил угодничеството, малодушието и безгръбначието на своя баща.

„Именно от Ярослав дошла идеята за историческото предателство, именно той взел фаталното решение да даде Рус на азиатските пришълци, за да установи деспотична система на властта. Позорът на руското историческо съзнание, на руската историческа памет е в това, че Александър Невски станал... знаме на същия този народ, чиято историческа съдба той жестоко изкривил – пише в едно свое историческо есе писателят Михаил Соколски. – Александър Невски бил първият от великите руски князе, който вместо да се съпротивлява на татарите (така руските историци наричат монголите – б. а.) тръгнал към пряко сътрудничество с тях. Той започнал да действа в съюз с татарите срещу другите князе: наказвал руснаците – в това число и новгородците – за неподчинение към завоевателите, и то така, както монголите дори не били сънували (той и носове рязал, и уши обрязвал, и глави сечал и на кол набивал).“ 

Но може би Соколски има скрити причини да ненавижда Невски? Нека проверим какво пише Малая советская энциклопедия (Малка съветска енциклопедия) за великия княз Александър.

„През 1252 година Александър си издействал в Ордата ярлък за велико князуване. Той потискал вълненията на руското население, което протестирало срещу тежките данъци за татарите. „Мирната“ политика на Александър била оценена от добре спогаждащата се с хана руска църква: след смъртта на Александър тя го обявила за светец.“

Ректорът на Московския държавен историческо-архивен институт Юрий Афанасиев е не по-малко категоричен: „Александър Невски... Герой, светец, наше знаме... Той казал на татарите: аз ще ви събера повече данък, отколкото ще можете вие. Но за това ми помогнете да победя моите съседи. Помогнали му и ги победили. И му дали титлата велик княз...“