Става дума за т.нар. Соболева акция през ноември 1940.

 Чета дневника на правосъдния министър Васил Митаков, екзекутиран от комунистическите престъпници на 1 срещу 2 февруари, когато разстреляха българската държавност в угода на Сталин.

Васил Митаков предава разговора си с Иван Попов, през юни 1943. 

По това време Иван Попов е вече бивш министър на външните работи. Васил Митаков го посетил  в скромната му вила в Княжево и разговоряли от три часа следобед до девет вечерта. 

Става дума за т.нар. Соболева акция през ноември 1940.

(Това е  третият отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт: дотук един отказ на Хитлер,  един на Мусолини и един на съюзника на Хитлер  - Сталин. 

Има и четвърти, отново отказ на Хитлер. )

По думите на Иван Попов, Соболев бил твърде ограничен  човек, даже прост. Лавришчев бил много по-умен от него. 

Че Соболев е прост и ограничен, не ме изненадва.

Припомням, че по време на Соболевата акция нашите комунисти разпространяват позиви,  а Вапцаров - и петиции, че искали били съюз със СССР и със социално-справедлива и героична Германия.

Естествено тия всички дейности са пряко наредени от Москва, което личи и от Дневника на Георги Димитров,  както и от признанията на висши комунисти като Върбан Ангелов. 

Та въпросният Соболев ходил и при Филов, и при Царя, и при министър Попов. 

 Попов му отговаря, че България няма да излезе от своята политика на пълно миролюбие/неутралитет. И че желае да запази  своето приятелско отношение с Русия. 

Както знаем от Дневника на Георги Димитров, Сталин е вбесен, че Цар Борис и българското правителство отказват неговия съмнителен договор за "взаимопомощ ", а всъщност опит да завладее България още тогава. 

Както направи с балтийските държави.

Даниела Горчева