От дълбочината на миналото, спомен за чест и слава!

 От дълбочината на миналото, спомен за чест и слава!

"107 години от разгрома на руските войски и отблъскването на тяхната "танкова атака" в боя при Балтаджещи - укрит и неописан от казионната истриография епизод от войната за освобождението на Добруджа през 1916г.

"Славните преславци показаха, че както умеят да вървят стремително в атака, тъй също знаят и да остават непоколебимо на пунктовете, издадени и изложени под най-силен кръстосан артилерийски огън, и срещу ужасния устрем на руските войски." - генерал Стефан Тошев - командващ 3-та Българска армия.

От 30 ноември до 2 декември 1916 г. се провежда едно от кръвопролитните сражения на Добруджанския фронт, съпътствано от руска "танкова" атака и последвано от пленяване на вражески "танк", т.е. брониран автомобил.

Ето как се стига до тази знаменита българска победа над руските нашественици в Добруджа.

В средата на ноември 1916 г. част от полковете на 4-та пехотна Преславска дивизия заемат отбранителна позиция в околностите на село Балтаджещи, където отблъскват последния опит за контранастъпление на противниковите войски в Добруджа.

На 30 ноември 1916г. руските войски започват своите стремителни атаки срещу 4-та пехотна Преславска дивизия, които продължават с характерния за тях устрем и на 1 и 2 декември 1916г.

Позицията на 19-ти пехотен Шуменски полк, който изнася тежестта на тридневните боеве, е в района на силно издадената напред кота 234 до село Балтаджещи, като вдясно от него е разположен 31-ви пехотен Варненски полк, а вляво са 47-и пехотен и 48-и пехотен полкове.

В продължение на няколко дни българските окопи са подложени на непрекъснат обстрел от тежката руска артилерия и са буквално сринати от руските тежки фугасни снаряди. Руснаците атакуват дори с бронирани автомобили (танкове), въоръжени с картечници зад които се движи гъста маса руска пехота.

Срещу българските войски настъпват целите 9-та и 10-та Сибирски дивизии и части от 61-ва руска дивизия. Дневникът за военните действия на 19-ти пехотен Шуменски полк информира, че в 16.00 ч. на 30 ноември 1916г. започва раздвижване на противника, което до 16.30ч. преминава в настъпление.

Българските войници обаче не трепват. Връхлитащите руски войски са посрещнати със силен пехотен и артилерийски огън от наша страна. Малки групи руски войници успяват да минат огнената завеса и да се промъкнат през телените мрежи, за да бъдат унищожени до крак с огън и нож.

Пред фронта на 3-та дружина на 19-ти Шуменски полк се появява несрещана дотогава противникова военна техника - два бронирани автомобила "Остин", придружавани от гъсти редици пехота.

Посрещнати са с ожесточена картечна и пушечна стрелба и обстрелвани от българската артилерия те са принудени да се изтеглят, успявайки преди това да нанесат сериозни поражения сред бранителите. При отблъскването на тази атака от полка са убити 1 подофицер и 17 войници, ранени са общо 323, контузени 181 и неизвестно пропаднали 2 души.

Други документи на дивизията съобщават за появили се общо 4 бойни машини пред фронта на 19-ти пехотен Шуменски полк и съседния му вляво 47-и пехотен полк.

В историята на 2-ри тежък артилерийски полк, участвал в същото сражение, се споменава, че първите два "танка" са напреднали в посока на позицията на 47-и пехотен полк и са били поразени от артилерията, а другите два са се насочили към кота 234. Според същата история по-късно единият от засегнатите бронирани автобмобили е бил довлечен до телените мрежи, а другият не е бил в състояние за изтегляне.

На следващия ден настъплението на противника е подновено и с големи усилия е отбито около 14 ч. и 40 минути. Само на 1 декември 1916г. 4-та Преславска дивизия отблъсква цели пет последователни руски атаки!

Упоритата българска отбрана принуждава руското командване да концентрира силите си срещу 19-ти пехотен Шуменски полк в нощно настъпление, като в 18.00ч. на 2 декември1916г. освен основните сили, е вкаран и резервът (38-и Сибирски полк), който е насочен в атака само срещу кота 234. Посрещнат е с убийствен огън и настъпващите редици са почти напълно унищожени. По данни на пленници, в отстъпление са се спасили едва около 1/5 от атакуващите.

В крайна смерка позициите на преславските полкове се оказват непробиваеми за руснаците, независимо от отслабването им с отнемането на 8-и Приморски полк, изпратен в Македония и атаката на противника с участието на цялата 10-та Сибирска дивизия.

На следващия ден 3 декември 1916г. напред са изпратени малки български групи, за да заринат в изкопаните неприятелски окопи разпръснатите по полето около 700 противникови трупа. Пред мрежите са и двата изоставени руски бронирани автомобила.

Същия ден е назначена една команда от 3-та пионерна рота начело с поручик Иван Терзиев, на която е възложено да измъкне и закара в тила двете повредени неприятелски машини. Командата успява да изтегли само единия автомобил "Скобелев", който същия ден е откаран в Балтаджещи.

За тези победоносни боеве генерал Стефан Тошев пише в спомените си следното:

"Славните преславци показаха, че както умеят да вървят стремително в атака, тъй също знаят и да остават непоколебимо на пунктовете, издадени и изложени под най-силен кръстосан артилерийски огън, и срещу ужасния устрем на руските войски."