"Салфетката на Чърчил", та "салфетката на Чърчил"❗️❗️❗️

 "Салфетката на Чърчил", та "салфетката на Чърчил"❗️❗️❗️

Абе, аланкоолу, КОГА се развива действието с въпросната салфетка? 

Преди или СЛЕД съветската окупация на България? 

Един месец, точно един месец СЛЕД съветската окупация, която изненадва съюзниците и ги поставя пред свършен факт!

 За този един месец руснаците изхвърлят от България две съюзнически мисии - една американска (на поручик Харпър) 

и една британска, защото в Техеран е имало договорка, че който от съюзниците завладее пръв дадена страна, той ще осъществява контрола на съюзниците до края на войната и сключването на мирните договори.

Та това, което всъщност прави Чърчил в Москва е опит да измъкне ( и то успешен)  едни 25% от 100% съветска окупация на България и да може в България да се чува и думата на англо-американците, не само на руснаците.

Ама то, колкото по-малко знае, толкова по-устато! 

Бретхолц разказва как в края на септември 1944 г. в София пристига британска военна мисия, начело на която е британски офицер, когото журналистът познава още от Анкара и Истанбул и който е получил заповед от британското върховно командване да се отправи с щаб от сътрудници към окупираната от съветските войски България.

Не без известна ирония офицерът му казва, че дължи пристигането си в България отчасти на тревожните вести, които западните журналисти изпращат от София.

"Вечерта – пише Бретхолц, – видях отново британския офицер в хотел „България”. Той изглеждаше така, сякаш бе загубил едно сражение.

С нескривано възмущение ми разказа: "Съветско-руското командване се е осмелило да поиска от офицерите на една съюзническа армия в срок от 24 часа да напусне територията на България, в противен случай щели да ни "откарат” до турската граница.

На другия ден преди обед, точно 24 часа след пристигането си, британската военна колона отпътува за Турция.

На сбогуване – продължава Бретхолц,– британският офицер ми каза този път без всякаква ирония: "По-бързо и по-добре руснаците не биха могли да ме убедят, че всичко, което вие сте съобщили от София е вярно – и по всяка вероятност още много повече!”

Разказът на Бретхолц се потвърждава и от американския журналист Чарлс Ланиус в статията му "Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година" , публикувана на 22 октомври 1945 г. в Reader's Digest.

Впрочем, изхвърленият от България поручик Харпър, който отначало е смятал руснаците за истински съюзници и бързо се уверява в подмолността на Сталин, в цивилния живот е заместник-главен редактор на списанието "Ридърс Дайджест", което още тогава има 29 милиона абоната и се издава на 11 езика. 

Та както пише и самият Бретхолц, че му е казал бритнаксият офицер: "По-бързо и по-добре руснаците не биха могли да ме убедят, че всичко, което вие сте съобщили от София е вярно – и по всяка вероятност още много повече!” , така и  Харпър, който отначало има доста наивни представи за добронамереността на СССР, набързо се убеждава какво представлява техният "съюзник". 

Хайде сега четете тук какви са били американско -британските планове за България през 1943-1944 и понамалете почесването на езиците за "предателя" Чърчил:

Даниела Горчева

👉 линк : https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10155781984811429&id=662466428

***********************************************************************

👉  Понеже ми е писнало да слушам от многознайковци, които не четат, а само плещят как САЩ и Англия ни били предали на Съветския съюз, специално съм подбрала документи, които се отнасят до плановете на американците и британците за България. Те не се осъществяват главно поради смъртта на цар Борис и защото Филов, който горкият не е никакъв политик, заедно с регентите и останалите български политици са като пилци без квачка след като цар Борис си отива - защото Царят е движил всичко сам. И докато американците готвят присъединяването на България към Съюзниците и то без (забележете, моля!) без никакви условия за безусловна капитулация и дори с идеята, че България непременно трябва да получи излаз на Егейско море, в това време, СССР като гръм от ясно небе обявява война на страната, която въпреки натиска на Берлин, не изпраща нито един войник на фронта срещу него. И добавете към това безспорния факт, че съветската армия няма какво да търси в България, ако ще преследва германците, понеже пътят към Берлин не минава през Петрич и Малко Търново - тоест, плановете на Съветския съюз за завладяване на Европа са очевадни и никакви комунистически крясъци не могат да отменят здравата логика на фактите. Приятно четене.

В книгата на  проф. Майкъл Бол  "Студената война и Балканите" (Michael M. Boll “Cold War in the Balkans. American Foreign Policy and the Emergence of Communist Bulgaria, 1943 - 1947”. The University Press of Kentucky, Lexington, 1984 ), има сведения, отнасящи се до опитите за откъсване на България от съюза й с Германия, които водят началото си още от 1943 г.. 

В началото на 1943 година ген. Уилям Донован запознава президента Рузвелт с плана за излизане на България от Оста. Този план е задействан много деликатно от самия цар Борис чрез Кьосеиванов в Швейцария, Рене Шарон и Алън Дълес и от американците чрез Анжело Куюмджийски (Проектът К). 

Рузвелт дава разрешение планът да се задвижи. 

 Тук ще цитирам откъси от книгата на проф. Бол, базирана на старателно проучване на американските архиви, но ще използвам превода на тези откъси на Гочо Чакалов, който е по-добър от превода на българското издание на книгата от 1999 (изд. Фондация Българска наука и култура"). 

"В ярък контраст с положението в Унгария и Румъния, където американските усилия да се уреди откъсването на страните пропаднаха много скоро, поради невъзможността да се гарантира липса на съветска окупация, единствено България представляваше район на действие, в който руските или британските претенции бяха минимални.

 ... Съвсем правилно бе възприето становището, че не можеше да се очаква никакво сериозно възражение от страна на Съветския съюз, тъй като съветските войски бяха още много далеч от българските граници, а България бе направила огромни и тежки усилия да поддържа неутралитет спрямо своя по-голям славянски брат."

И още:

" През пролетта на 1943 г. съветите дадоха първоначално одобрение за действията на съюзниците в региона на Балканите. Когато бе запитан, дали Съветският съюз би имал някакви възражения срещу военни действия на Великобритания и Съединените щати там, съветският посланик в Лондон Иван Майски отговори, че “Москва ще се радва много”, ако ние (т.е. Великобритания и САЩ ) нахлуем в Балканите.

 На стр. 16 четем проектодокумент за политиката на Форийн офис (британското външно министерство) спрямо България от март 1943 г.:

"Макар че ние не можем да заявим това в момента, нашата идея за бъдещето на България е, че тя трябва да стане част от някаква интегрална структура, която може да се появи на Балканите след войната... и следователно ще желаем да я включим в една по-широка федерация, която няма да клони нито към панславизъм, нито към Русия."

През август 1944 г. след получаването на първоначалния план на Донован, наскоро създаденият Отдел по граждански въпроси към Министерството на войната на САЩ, поръча първото проучване относно военното управление на България. Документът от това проучване, който възлизаше на 40 страници, предвиждаше съвместна АНГЛО- АМЕРИКАНСКА окупация с войскови части, които ще бъдат с приблизително еднаква численост. Представени бяха и подробни препоръки относно стабилизиране на вътрешнополитическото и икономическото положение, включително предписание за управлението на частната собственост, за религиозните институции, за културните общества и пр. Един раздел се занимаваше с установяването на реален курс на долара спрямо засегнатия от инфлацията български лев. 

 В окончателния проект, изпратен в Лондон, Съединените щати и Великобритания поемаха задължението ЕДИНСТВЕНО те да упражняват контрол върху възвръщането на България към статут на мирна държава след войната. 

 По-нататък в този документ се казва:

 "Установено бе като политика на Държавния департамент, че България трябва да разшири своята следвоенна световна търговия и че Съединените щати трябва да са готови да сключат търговско споразумение с нея. Друга една от формулираните цели бе да се окаже пълно насърчение на демократичните сили вътре в България за възстановяването на представително управление. Политическият комитет определи целта за установяването на демократично управление като основна част от политиката на Съединените щати спрямо следвоенна България."

Един месец по-късно плановете стават малко по-конкретни:

 "Дискусиите относно България между Стетиниус (държавния секретар на САЩ) и Орме Сарджънт, британски заместник-министър на външните работи, започнаха на 18 април 1944 г. Дневният ред включваше преценка на смисъла да се иска безусловна капитулация. 

Според Сарджънт, Югоизточна Европа била от особено значение за Лондон, предвид британските интереси в Близкия и Средния изток, които интереси биха били застрашени от господството на “съперническа Велика сила”. Сарджънт продължил, че отсъствието на значима съветска мощ в този район би могло да се осигури чрез бързото излизане на България от конфликта, преди съветските сили да са стигнали до полуострова. А за да може незабавно да се постигне мир, за препоръчване е да се предложат условия, които ДА НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ безусловна капитулация (!!!). … 

Британските войски биха предприели символична окупация. Естествено, окупацията би изисквала някакви консултации със Съветския съюз, но това не означавало приемането на значително руско влияние в България.

Ето как продължава развитието на плановете в началото на юли 1944 година:

 … Уинант осведоми Хъл, че е направено предложение от Великобритания относно условията за капитулация (не безусловна капитулация !) и че двата документа биха могли да бъдат слети в едно. Не се очаквали никакви затруднения със съветския делегат, понеже той вече изразил готовността на Москва да разреши на Америка и Великобритания да изготвят условия, отнасящи се до страни, с които Съветският съюз не се намира в положение на война (стр. 34).

 И нещо повече за тези условия за примирие, които не предвиждаха безусловна капитулация:

 "Главната цел на Америка по отношение на България бе създаването на демократично представително правителство и повторно приобщаване на нацията към потока на следвоенния международен живот. Беше изразено значително разбиране за бъдещи корекции на границите, включително за възможността България ДА ПОЛУЧИ ДОСТЪП до Егейско море чрез статута на свободно пристанище в гръцкия град Солун. За да се изключи всякаква възможност от повторение на икономическата зависимост на България от Германия, “България трябва да бъде насърчена да разшири своята световна търговия на базата на изключване на всякаква дискриминация и в рамките на тези международни икономически организации, които биха били създадени.” … В предходния период след капитулацията “трябва да се създадат възможности за съставянето на временно правителство, представляващо демократичните групировки в България, като най-добър начин за осигуряване на постоянно правителство с представителен характер”.

" На 29 август 1944 г. (!) - пише проф. Бол - изчезна и последната потенциална пречка между американо-английския план за примирие и (отношението на) Съветския съюз. Гусев, съветският представител в Европейската съвещателна комисия, уведомява своите колеги, че той не вижда роля за себе си в по-нататъшните техни разисквания. (Меморандум, представен на руски език, от 29 август 1944 г., архив на Филип Е. Мозлей, DSNA). Сега единственото нещо, необходимо за да се завърши капитулацията на България, беше пристигането на българските представители за преговорите в Кайро.

 Тези няколко цитата от документалната книга на проф. Бол показват последователното, многократно и официално изразено становище на Съветския съюз: никаква намеса в следвоенното положение в България.

 Нека включим и лични спомени на офицера за свръзка Г. Чакалов от това време:

 "В края на август и в първите дни на септември, особено след идването на правителството на Муравиев, германците започнаха усилено да се стягат за път. Паралелно с това започна изтеглянето на българския окупационен корпус от Сърбия. Германските войски напускаха България при числено превъзходство на българската армия, докато положението при окупационния корпус в Сърбия беше обратното. Всички германски и съответно български войски трябваше да се изтеглят зад българо-югославската граница до 6 часа сутринта на 6 септември 1944 година. Всеки германски войник, останал в страната след този час, щеше да се счита за военнопленник.

 За осигуряване мирното изтегляне на германските колони Щабът на войската на България и германското Главно командване упълномощават по един свой представител, снабден със съответен документ. Пропускаме небезинтересните перипетии, описани в книгата, за да оставим автора да продължи:

Върнах се във Военното министерство и докладвах, че и последният германски войник е напуснал пределите на страната. Малко след това вече радио Лондон съобщи, че съветският външен министър Молотов повикал българския посланик в Москва, за да му съобщи, че Съветският съюз обявява война на България.

 Гръм от ясно небе! От България е изгонен и последният германски войник, а Съветският съюз веднага решава да се бие с нас. 

 Но това обявяване на война създаваше конкретни права за Съветския съюз, който щеше да получи статута на победител над България и щеше да бъде меродавната окупационна власт в страната."

И пак ще кажа: Пенчо, бре чети! И знай своята история! А не да се оставяш на проруската и прокомунистическата пропаганда.

Даниела Горчева