В памет на Едуард Генов, който си отиде от този свят на 16 декември 2009 година.

 В памет на Едуард Генов, който си отиде от този свят на 16 декември 2009 година.

Едуард Генов – един от автентичните дисиденти, който не се уплаши от Живковия режим да разпространява позиви срещу потъпкването на Пражката пролет. А подвигът на Едуард Генов не само, че трябва да бъде припомнян, но и никога не бива да позволяваме да бъде забравен.

Трима студенти по история в Софийския университет - Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров - разпространяват в пощенски кутии позиви с текст

"Вън войските на марионетката Живков от ЧССР"

На позивите пише още: „Група съветски граждани протестираха на Червения площад срещу агресията в ЧССР. Какво правиш ти?"

На 19 и 20 септември тримата са разпространили 267 позива и възнамеряват да продължат акцията в Пловдив. Дейността им, претърпява провал, след като към Генов, Радев и Димитров се присъединяват и други студенти и .... сътрудник на ДС. Бунтарите са заловени, откарани на разпит, разпитвани, с известните „методи" на „народната" милиция и осъдени по бързата процедура . Известно е, че Едуард Генов се е старал да поеме цялата отговорност. Затова има и най-голяма присъда - 5 години затвор, които с вътрешни присъди прерастват в 12години. Димитров е осъден на 3 години, а на Радев - година и половина.

Генов прекарва 12 години в затвора в Стара Загора, но бунтарският му дух не е сломен. 

След като излиза от затвора, му е забранено да продължи образованието си и е интерниран в родопско село. Въпреки голямата мизерия, в която живее със семейството си, Генов е несломим и през 1986 г. е един от шестимата български дисиденти, които подписват Апел до Виенската конференция в защита на човешките права в България. За това има специално донесение от ДС до Милко Балев, че е установено от кого е подписан Апелът. Изброяват се имената на Илия Минев и Едуард Генов. „От страна на Министерството на вътрешните работи се предприемат комплексни мерки за разлагане на групата и неутрализиране на евентуални нежелани последици.", пише в строго секретната информация №501 от 12.5.1987г.

„Мерките" явно не успяват и Генов заедно с Илия Минев учредяват Независимото дружество за защита правата на човека. Въдворен е от комунистическия режим в село Михалково. Страхът на ДС от истинския дисидент е толкова голям, че в края на 1987 г. Едуард е принудително изгонен от Държавна сигурност от България

Той издъхва на 63-годишна възраст в Сакраменто, Съединените щати от сърдечна недостатъчност. Един от най-автентичните борци срещу комунизма - Едуард Генов се пренесе в отвъдното с българското знаме, обвило ковчега му и под звуците на химна "Мила Родино". 

 Целият му живот е белязан от мръсната ръка на Държавна сигурност и болката, че родината му не е част от демократичния свят.

„Едуард не беше желан в България", казва в специално интервю, само часове след смъртта му съпругата на Генов Събина Генова. И още: „Това, което се случи в България по време на прехода нямаше нищо общо с идеалите, за които младостта му премина по затворите. Беше в известна степен разочарован, като него мислеха и други дисиденти. 

Реално комунистите запазиха за себе си цялата власт, смениха само икономическата структура. Едуард разбираше, че тази промяна е фалшива. Преди години му бяха предложили от България да издигнат кандидатурата му за депутат, но при условие, че си затваря устата. Отговорът му беше категоричен:

"Не съм от хората, които си затварят устата"

Това е показателно за случилото се в България – затвориха устите на хората... Държавна сигурност никога не забрави за неговото съществуване, включително и сега след смъртта му... До края на живота му неговото присъствие в България не беше желано. Той беше неудобен, защото беше в състояние да говори само истината. Казваше: "Аз съм изгонен и съм в изгнание. Никое правителство не си направи труда да ме извика обратно, а се сменяха най-различни – демократи, царе", казва Събина Генова.

И това е достатъчно показателно за режисирания преход.

От статията на Майа Любомирска - „Едуард Генов - автентичните дисиденти и страхът на старите мишоци от службите”, публикувана във Faktor.bg