ЖАЛОНИТЕ НА ПОРОБИТЕЛИТЕ

 Да припомня за пореден път писмото на скулптора Любомир Далчев, който е един от творците, принудени да участвт в изграждането на МОЧА: 

ЖАЛОНИТЕ НА ПОРОБИТЕЛИТЕ

В печата, пък и устно, комунистите се стараят с различни доводи да убедят нашата общественост да не се поддава на своите чувства и възмущение и да запази паметниците, построени през времето на комунистическата диктатура. Това е намерението.

 Доводите са: тяхната голяма естетическа стойност и принос към българското културно богатство. И с това се изчерпва въпросът.

🔻 Изпускат се съществени проблеми, от които зависи резултатът. 

❗Какво увековечават тия монументи?

 Националното самочувствие и гордост?

❗ Първо да помислим за моралното право на защитата и едва тогава за тяхната художествена стойност, ако я имат.

😡Още с идването си на власт комунистическите лидери побързаха да изявят своята голяма благодарност и още по-голяма сервилност и подмазване на узурпатора за подарената им власт и подкрепа.

😡 Варна стана Сталин и улиците по селищата (бяха) прекръщавани с имената на комунисти, българи и руснаци. 

Това бе на първо време и също недостатъчно. 

❗Започна изграждането на паметници по цялата страна, за да се изтъкне и възвеличи „любимата партия” и хората, които я ръководят. 

❗И не само българи, но и руснаци, които дори нямат нищо общо с нашия народ и история. Това беше най-важното и належащото за режима. 

😡 Паметниците на Съветската армия и на съпротивата станаха задължителни за всяко селище. 

😡❗А същите тези лидери с настървение рушаха нашето минало и култура.

😢 Това всеки българин знае и го е изпитал, за да става нужно да се припомня. 

😢 Със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима и естествено е да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат. 

❗И тогава с какво морално право колегията от номенклатурата и техните привърженици защитават своите изградени паметници, с които искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. 

❗И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал.

❗А какви са техните измерения за художествените ценности на паметниците и на творбите, изобразени в тях? 

Званията и наградите са давани по нареждане на номенклатурата, давани по-скоро като заслуги към партията. А техният брой е грамаден и не може да бъде меродавен за преценка. Оценка за художествената стойност на изобразеното по паметниците – и въобще на изобразителните изкуства у нас – трябва да стане макар и в бъдещето, защото не малко неяснота и поквара съществува и в по-далечното минало след освобождението ни от турците.

❗Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега.

🔻❗Интересно е да разкажа, макар и сбито, за паметника на Съветската армия в София.

🔻 Ръководител беше арх. Данко Митов. Арх. Ив. Васильов даде архитектурата.

 Тя има своите качества и неудачи: централното тяло е тежко и не се оправдава от реализираната скулптурна група (пеперудката) едно хрумване на Иван Фунев, което голямото партийно жури хареса и наложи.

 За да има единство в украсата, Борис Ангелушев даде графични наброски – скици, от които скулпторите да се съобразяват и работят.

Мара Георгиева и Васка Емануилова взеха централната, увенчаващата група – покровителството на съветския воин. 

Иван Лазаров, който впоследствие отпадна и бе заменен от посочения от партията Иван Фунев, взе посрещането на съветските войски. 

Васил Зидаров получи сцената от военните операции. Петър Дойчинов – организацията в тила. 

Аз взех „Октомври”.

❗Предвиждаха се помощници, за да се изпълни срочно. 

🔻❗В комунизма всичко се замисля набързо, за да се изпълни срочно. 

Помощниците бяха току-що завършили студенти по скулптора, от които беше изпълнена възложената работа. 

Те правеха етюди по натура, каквито са правили в академията, и ги пренасяха в композициите. Фунев, Зидаров и Дойчинов идваха, за да одобрят направеното, без да влаган нищо свое, никакви подобрения и промени. 

Това беше „социалистическият реализъм”, който се приемаше. 

❗Моят „Октомври” беше върнат няколко пъти за поправки като „формализъм”. Не се интересуваха от психология и динамика, искаха подробности и загладена повърхност, детайли, които премахват при отливане на композицията в бронз.

❗Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на действащите лица от антуража. И все пак моята композиция се отделя рязко от останалото.

❗И тогава къде са творческите ценности и постижения в тоя голям паметник?

🔻❗И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.

🔻❗Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. 

Проф. Янчулев е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. 

❗С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.

*

PS

Ето. Цели 33 години не стигнаха на омерзителните в своята поквара и подлагане на Москва антибългарски властимащи да премахнат това съветско капище.

 От тях - 16 години принадлежат на Бойко Борисов и на Фандъкова, които угоднически лъскаха шпагина на окупаторите...

И сега от Министерството на културата, представите си, спрели демонтажа. 

А същото това Министерството на културата не спря разрушаването на стотици паметници на архитектурата в последните години.

чрез Даниела Горчева