Пребит е зверски от комунистите - първи подлоги на поробителите от Москва и след това е хвърлен от терасата на дома му

 На 15 януари 1945г., в София е убит българския и световен поет Теодор Траянов. Пребит е зверски от комунистите - първи подлоги на поробителите от Москва и след това е хвърлен от терасата на дома му. В тежко състояние е откаран в Александровската болница, където умира.

Теодор Василев Траянов е виден български поет символист, шахматист и шахматен деятел.

Той е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Родът му произхожда от Кожле, Македония. Брат му Асен Траянов (1885 – 1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899–1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се, като архитект. Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев.

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914-1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926–1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Творчество

За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, „Везни“, „Парнас“, „Хиперион“, „Модерно изкуство“, на алманаха „Южни цветове“, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, „Мисъл“, „Заря“, „Литературен глас“, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922–1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“.

Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Включва се във виенския културен живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914).

Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание „Хиперион“) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.

Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството.

Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П. П. Славейков.

Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“.

Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца.

Шахмат

Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев. През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3. Впоследствие развива шахматния си талант във Виена. През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки“, като побеждава във всички партии. През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз. На 13 април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София.

_______________________________________

Съчинения

Regina mortua. Стихотворения. 1909

Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902–1909. 1912

Български балади. 1921, 1995

Песен на песните. 1923

Романтични песни. София, 1926

Освободеният човек. 1905–1911, 1929

Пълно събрание на съчиненията : Т. 1 – 3: Т. 3 София : Ст. Атанасов 1929.

Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932

Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933

Пантеон, 1934.

Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934

Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934

Земя и дух. 1921 – 1926. Кн. 1. 1941

Избрани стихотворения. 1966

Избрани творби. 1981

Венчани духовно Дневник и стихотворения : Писма от Теодор Траянов. София УИ „Св.Кл.Охридски“ 2000.

Асен Виденов 

Aко искате да се докоснете до поезията на Теодор Траянов : http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=242&T1=%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%20%E1%E0%EB%E0%E4%E8&Add1=