ЗАБРАНЕНИ КНИГИ - ДИМИТЪР ТАЛЕВ – „НА ЗАВОЙ“

 „ЗАБРАНЕНИ КНИГИ - ДИМИТЪР ТАЛЕВ – „НА ЗАВОЙ“

" Когато искаме да наложим нещо на човека, ние трябва да знаем какво може да понесе той, да приеме, да усвои. Комунистите мислят, че ще се наложат със сила, но природата у човека е по-силна и от ужасите на революцията и от юмрука на диктатора. Не съществува сила, която ще прероди човека за сто, двеста или хиляда години. Трябвало да минат милиони години, докато изчезне опашката у човека, нужно е да мине много време, докато обуздае той макар и най-малката антисоциална склонност.

Димитър Талев Петров-Палисламов - Тайната биография.

___________________________________________________________________

За няколко поколения читатели Димитър Талев е класик на националната словесност, автор на величавата картина на борбите за Македония.

Освен това – в официалната му биография е записано, че е високопоставен гражданин, лауреат на Димитровска награда, носител на орден "НРБ", народен представител, получил е постове и признание.

Малцина от непосветените и по-младите знаят, че този тих и тъжен човек е преминал през кръговете на политическия ад - като изоставения от Бога библейски Йов.

Само някои негови съвременници - съмишленици са разбрали смисъла на закъснелите почести и привилегии в края на живота му и са имали отговор на въпроса: защо комунистическата власт внезапно е „обикнала“ майстора на художественото слово, след като в продължение на години безмилостно го е малтретирала.

Само наивен или неосведомен човек би повярвал, че властта на червените кхмери е осъзнала вината си спрямо народния писател и в порив на разкаяние е решила да я компенсира с почести.

Тайните архиви говорят друго - истинското мнение и отношение на властниците към Димитър Талев остава докрай отрицателно и враждебно.

Секретното досие (3 юли 1961 г.), опровергава афишираните пред обществото "уважение" и "доверие" към писателя. Автографът е на лицето Александър Григоров, партиен секретар и технически директор на Издателството на СБП, неприкрито ченге от Държавна сигурност. Пред VI отдел на ДС Григоров атестира писателя Димитър Талев по следния начин:

"Преди десет години беше дадена възможност на Д. Талев да се покаже отново пред читателска публика с неговата трилогия, която има своите качества. Показа се един автор, който някога беше анархист, комунист, по-късно ренегат с цялата озлобеност на нагажденец. Талев сочеше от страниците на Иван Михайловия - в. "Македония" - кой комунист, кой прогресивен човек или демократ…“ Както ще се види по-нататък, епитети и квалификации от същия вид изпълват агентурните рапорти и справки в досието, намиращо се архива на бившата ДС. Уличната лексика, злостната интонация разкриват истинското отношение на органите на сигурността към твореца - лицемерие, недоверие и незатихваща ненавист.

Тогава за какво са многобройните преиздавания и хилядните тиражи, наградите и славословията? Естествено, за да бъде заличен един внушителен спомен - споменът за предишния живот на Димитър Талев и за ведущата му гражданска позиция преди Втората световна война.

Трябва да бъде заличена предишната му идентичност и да потъне в забвение споменът за гордия син на Македония и пламенен борец за каузата на българщината в изконните земи на Отечеството. От паметта на обществото да изчезнат две десетилетия - от 1921 до 1944 г.- наситени с творчески труд и кипяща обществена деятелост, в които създава патриотичните си художествени произведения - "Усилни години", пиесата "Под мрачно небе", биографията на Гоце Делчев, историята на родния си град Прилеп, книгите с разкази, посветени на македонския бит и старина, емблематичния политико-психологически роман"На завой" и освен това забележителното си публицистично дело, разположено на страниците на вестниците "Македония "и "Зора ".

Никой повече да не си спомня, че този епохален национален писател е бил съратник и близък приятел на Ванчо Михайлов и Симеон Ефтимов и заедно с хилядите техни съмишленици е участвал в борбата против сръбския шовинизъм и гръцката асимилация на заробеното българско население, нито че е давал решителен отпор на предателската политика на българо-московските комунисти и интернационалисти.

Неговото страстно публицистично слово и изключителна гражданска доблест в ония съдбовни години му отреждат място сред духовния елит на България за всички времена.

Дори когато ВМРО е забранена, властта не смее да посегне на Димитър Талев, защото зад него стои цялата македонска емиграция.

Макар и създадена преди повече от 60-70 години, публицистиката на Талев е изключително актуална и съзвучна с днешните проблеми на българското общество.

Димитър Талев всеотдайно - с живота и таланта си - служи на неугасналия национален идеал и на своята изконна мечта - освобождението и обединението на целокупното българско Отечество. Това е идеалът, облъчил и въодушевил цяла една епоха в историческото битие на България - възрожденската.

Най-силното му оръжие в тази доживотна борба се оказва словото.

Чрез него Талев продължава традициите на родната публицистика водеща началото си от Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Георги С. Раковски, Любен Каравелов, П. Р. Славейков и Христо Ботев.

„Народът ни е сам, плячка на тъмна сган, свободните българи изнемогват под смазващо бреме.“

А, ако писателят бе наш съвременник, пак щеше да бъде заставен да замълчи или да копае в мините на "Бобов дол", както някога в "Богданов дол" и "Куциян".

Защото никой не трябва да се съмнява, че след 9. IX. 1944 г. Димитър Талев е подложен на репресии, издевателства, мизерия и унижения, които преждевременно го вкарват в гроба заради неговата правдива, страстна и безкомпромисна публицистика, ползваща се с огромен авторитет в обществото - враг на всяка плутократска власт, не само на тогавашната.

Затова книгите и публицистичното наследство на Талев отпреди войната потъват в секретните фондове и - ей така, отведнъж, от мрака на комунистическите лагери и от нищетата на изгнанието се е появил „големият Талев“ с неговите „големи романи“.

В служебните архиви на МВР и досега стоят влудяващите списъци и рапорти за изловени, арестувани, „доставени“ в участъците и затворите из цялата страна „бивши фашисти, престъпници, народни врагове“ според терминологията на комунистическите терминатори.

Димитър Талев е арестуван на 18 октомври 1944 г., а в "народния съд" вече го очакват компрометиращи материали.

В личното секретно дело се намира придружаващата ги бележчица с лаконично съобщение: "За лицето Димитър Талев е представен от другарката Елена Попова на народния съд следният материал: протокол за разпит -2 листа; 2 брошури - "Селото и съветското строителство" и "Режимът в Съветска Русия". (Автор е Б. Найденов - б. м.) Нарочно споменавам това име, защото се появява и в други писателски досиета в същата фатална роля - на зъл архангел, който се опитва да им изтръгне душите.

При някои от тях буквално успява.

В географията на родната литература се появява нов вид топонимия - политико-литературна. Тя съединява географските топоними Дупница, Перник, „Свети врач“, „Росица“, „Богданов дол“, „Куциян“, "Белене", с житейската сага на видни литературни имена - Димитър Талев, Змей Горянин, Павел Спасов, Славчо Красински, Александър Божинов, Йордан Вълчев, Звезделин Цонев и още десетки писатели, художници, журналисти. Духовността на България се премества в мини и каменни кариери, сред които тлее и угасва свободолю6ивият дух и талант на нацията.

В списъците уморено броди името на Димитър Талев Петров под различни заповеди и номера - ту го въдворяват, местят и освобождават, ту отново го прибират. Тези номера и дати са фосфоресциращите точки на неговата мъчителна лагерна одисея.

От 18.Х.1944 г. е в Централния затвор, където е подложен на изтощителни разпити, писане на дознания и въпросници, на 26 март 1945 г. го транспортират в ТВО "Св. Врач", след това е препратен в лагерите "Росица", в мини „Перник“, ТВО „Дупница“ - до 22 август 1945 г., когато го освобождават.

В заповед N9:337/1945 името на Талев е редом с други познати имена на писатели и събратя по съдба - Чавдар Мутафов и Славчо Красински, въдворени всички за по шест месеца.

Повторното му арестуване е на 21.Х.1947 г. и е свързано с посещението на Й. Б. Тито в България. Идеята за балканска юго-славянска федерация е в разгара си и поборниците за свободата на Македония отново трябва да бъдат натъпкани в т.н. трудово-възпитателни общежития, за да не мрачат „юго-славянското братство". Идва ред на лагерите "Богданов дол" и "Куциян" да се впишат в Талевата житейска биография.

За преживяното и изстраданото в тези окаяни пространства подробно са разказали други участници и свидетели, и най-вече писателят Йордан Вълчев.

На 28 януари 1948 г. Талев отново е освободен, но не и свободен. Спрямо интелигенцията и конкретно върху Талев политическата репресия се стоварва с целия си зловещ арсенал от изобретения, методи и средства за насилие и морален тормоз, чиято цел е да сломят психиката и волята на твореца за живот, за работа и съпротива. Тази зашеметяваща психо-физическа атака продължава от 1944 до 1960 г., дори след като са отпечатани трите части на знаменитата му четирилогия „Железният светилник“.

Талев получава само 6 години спокойствие и свобода преди смъртта си през 1966 г. Погубена е втората половина от живота на един талантлив, светъл човек, който е гордост за всяка култура.

Обичал е безпаметно Македония – политическото късогледство на властниците и охранката изопачава родолюбието му така – „споделял отношението на немците и фашистите по съдбата на Македония“, „нанесъл удар върху приятелските и дружеските отношения между българския и македонския народ“, „ проповядвал великобългарски шовинизъм“.

Бил е съратник на Ванчо Михайлов, редактор на в. „Македония“ в най-тежките години на национално отчаяние и покруса след налагането на Ньойския диктат – трансформацията е на същото елементарно идеологическо ниво: „бил активен член на михайловистката банда“, „идеолог и крепител на михайловизма, защитавал неговите престъпни деяния“ и др. подобни…

Запечатан е уродливият портрет на цяла една епоха в историята на страната ни, штрихиран с резки линии в следните документи:

24 рапорта, справки, предложения, план-графици за агентурни разработки, 4 дознания - протоколи за разпит, саморъчно написани от арестувания, 5 въпросника за самоличност с подробни данни за писателя и цялата му фамилия, 4 декларации за лоялност от различни години, 13 доноса от тайната агентура, 5 молби от съпругата му Ирина Талева до Дирекция на Милицията и до министъра на МВР, медицински свидетелства, рапорт и графична скица на апартамента на ул. „Паренсов“ № 28 в София (от 1957 г.), конфискувани ръкописи, вестници, рецензии, писма, служебни заповеди, бланки за съобщения и прочие.

Всеки от архивираните документи е снабден с гриф „строго секретно“ или „поверително“, номериран, датиран, и подписан с най-малко три или пет подписа (!) от цялата служебна йерархия – от о. р. /оперативен разузнавач/ до зам.-министър и министър на МВР. Всеки документ е изработван в три екземпляра с указани три направления. Досието периодически е прочиствано и архивната номерация е променяна 4 пъти.

В Оперативното Наблюдателно дело № 16410 са оставили своите автографи министрите на МВР Антон Югов, Руси Христозов, Георги Ганев, Георги Кумбелиев, Христо Боев, 18 оперативни офицерски чинове, десетина доносници. Антиутопията на Джордж Оруел е окаяно бедна в сравнение с фанатизма на българската реалност…"