Да си спомним за генерал Генко Мархолев, пълководецът, комуто се предаде Шукри Паша - комендант на Одринската крепост, считана за непревземаема дотогава. Славният генерал, който комунистите покриха със забрава. И да кажем на висок глас !
СРАМ за Калофер и калоферци - нито една улица не е именувана на Генко Мархолев, обаче основна улица носи името "9 септември". Докога така, българи ?!? България ще я има докогато помним нашите храбри предшественици.
_____________________________________________________________________
На 10 януари 1937г., в София умира генерал Генко Иванов Мархолев. Български офицер (генерал-майор), командир на Лейбгвардейски конен полк през Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). На 27 март 1913г. поради спекулации от страна на сръбските вестници, Шукри паша издава декларация, в която изрично казва, че е взет в плен от полковник Генко Мархолев при превземането на Одринската крепост, а не от сръбски офицери.
Той е роден на 26 октомври 1865 г. в Калофер. Баща му – Иван Мархолев е заточван няколко пъти в Азия, като съратник на Васил Левски и член на местния таен революционен комитет. Доведеният му брат по бащина линия е генерал Гурко Мархолев.
По време на Сръбско-българската война (1885) е доброволец в 1-ви пехотен софийски полк и участва в боя при Гургулят (7 ноември). За проявената самоотверженост е награден с войнишки орден „За храброст“ IV степен.
През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър Батенберг, като след контрапреврата е разжалван и изпратен да дослужва, а по-късно е амнистиран и продължава образованието си. През 1887 г. завършва Военното училище в София и на 24 април е произведен в подпоручик. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, на 2 август 1894 г. в чин капитан, на 2 май 1902 г. в чин майор, а на 31 декември 1906 – в чин подполковник. Служи в 3-ти конен полк. От 1900 година е командир на ескадрон в 1-ви конен полк. Завършва Генералщабна академия във Франция през 1908 година. През 1909 година е помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк, а от 1911 – началник на Кавалерийската школа. На 1 януари 1912 година е произведен в чин полковник.
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 2-ра конна бригада от конната дивизия, която е в състава на 2-ра армия. На 1 септември 1916 г. преминава в запаса.
На 6 май 1936 г., като офицер от запаса е произведен в чин генерал-майор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.