Легендарен български летец-изтребител, един от безсмъртните орли на Царство България, загинал при изпълнението на боен полет в защита небето над София

 На 10 януари 1944г., над с. Мало Бучино, Софийско, по време на най-мащабната бомбардировка на англо-американската авиация, само на 22г. загива Капитан (посм.) Симеон Кирилов Михайлов (Монката). Легендарен български летец-изтребител, един от безсмъртните орли на Царство България, загинал при изпълнението на боен полет в защита небето над София през Втората световна война. Според Тодор Розев причината е загуба на съзнание на пилота вследствие на голямата височина, не се поколебал, въпреки заболяването си от тежък синузит, незабавно да излети за бой в защита на родното небе.

Роден е в окупирания по това време от румънците Балчик на 28 януари 1921 г., израства във Варна. Служи в 6-ти изтребителен полк, базиран на военно летище Марно поле в Карлово.

На 10 януари 1944 г. София през деня и през нощта е нападната общо от около 410 англо-американски самолета – първо към 13:00 часа градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 с около 220 бомбардировача от т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Карлово излитат общо 73 самолета - 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат нашите - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел.

От летище Марно поле при Карлово също излита едно крило (ято - 4 изтребителя) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев, в този състав е Симеон Михайлов. Четворката пристига над София след удара и се насочва към района на Перник – Кюстендил, за да търси противниковите самолети. По пътя самолетът на пилот-подофицер Михайлов внезапно пада и се разбива в земята край с. Мало Бучино, а пилотът загива. Според Тодор Розев причината е загуба на съзнание на пилота вследствие на голямата височина, не се поколебал, въпреки заболяването си от тежък синузит, незабавно да излети за бой в защита на родното небе.

По време на Втората световна война, въпреки че България не участва във бойни действия, англо-американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради. В резултат на действията на малочислената, но храбра, българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, противникът, по негови данни, губи над България в тогавашните ѝ граници 117 военни самолета. На англо-американците са нанесени сериозни загуби в жива сила – убити и пленени над 558 души, от строя са извадени и значителен брой ранени. Българите и немците убиват в бой над България 159 противникови чинове, 69 умират пленени от нанесените им смъртоносни рани, а само във военнопленническия лагер в Шумен попадат 329 от противниковите летци.

Освен София, Карлово, Кюстендил и Мездра са бомбардирани Добрич на 22.06.1941 г. с участието на съветски сили; Стара Загора на 13.09.1942 г.; Велес и Скопие неколкократно през 1943-44 г. (тогава те са в българските държавни граници и са атакувани много пъти); Пловдив на 17.и 20.04.1944 г.; Велико Търново на 11.06.1944 г.; Шабла на 13.06.1944 г.; Алфатар на 24 и 28 юни 1944 г., както Сопот на 26 юни 1944 г., Русе на 29 юни и 3 юли 1944 г., Лом на 15 и 28 юли и на 18 август 1944 г., дори села като Ружинци и много други села и градове в Мизия, Тракия и Македония. Родопите също са подложени на съюзнически бомбардировки по това време като англо-американски бомби се стоварват и над Чепеларе и Сърница. Ниш и почти всички големи градове и по-важни центрове в днешна Източна Сърбия, която тогава се е намирала под български контрол, също са бомбардирани.

Паметта за летеца 

Погребан е в град Добрич до параклиса във Военното гробище-музей. Посмъртно е произведен в чин капитан. Паметта му е почетена с паметника на загиналите летци защитници на София, издигнат в столичния кв. „Иван Вазов“ до бул. „Витоша“ в градината на ул. „Д-р Стефан Сарафов“. Той е 9-ти от 23-мата, на които е посветен монументът. На Паметника на загиналите във войните в центъра на град Балчик на площад "21-ви септември" открит на 5 май 1995 г. пред общината, името му е записано на 62-ро място.

Паметна плоча на кап. Симеон Михайлов е открита на 10 септември 2013 в родния му град Балчик до възрожденския храм Св. Никола с гражданска церемония, църковен помен и водосвет.